Колко (не)свободни са турските медии?

Главният редактор на вестник "Заман" Екрем Думанлъ от Истанбул добре си спомня деня на задържането си преди 6 седмици. "Бяха изпратили 800 полицаи, за да ме арестуват. Що за налудничава идея да посягат така на един всекидневник! В началото дори не знаехме, защо ни задържат", казва той.
Скоро разбират - за терористична дейност. Като главен редактор на вестник "Заман" Думанлъ бил създал организация, работеща срещу законното турско правителство, гласи обвинението на прокуратурата. Изданието не просто е един от основните турски всекидневници - той е известен с близостта си до ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, превърнал се в заплаха за турския президент Ердоган. Думанлъ междувременно отново е на свобода, но следствените действия срещу него продължават.
"Изложени сме на постоянен натиск. Питаха ме, защо съм написал статия под заглавие: "Открито писмо до премиера". Сякаш работата ни не се състои именно в това – да пишем статии и коментари."
Впоследствие турският премиер Ахмет Давутоглу оправда действията на полицията с нуждата от извършване на проверка. Редица турски и чужди критици обаче видяха в това по-скоро доказателство за катастрофалното състояние на свободата на медиите в Турция. Страната заема 154-то място от общо 180 изследвани страни в годишната класация на "Репортери без граници" за свободата на медиите. Над 20 журналисти, основно кюрди, се намират в турски затвори. От секретни записи става ясно, че хора от правителството оказват натиск върху работата на медиите. Критичната журналистика изглежда "кауза пердута" в Турция.
"Не всеки критичен глас стига до затвора"
"Разбира е, че в Турция има и опозиционни медии!"– иронично отбелязва Серен Сьозер от университета в Истанбул. "Това, че сме назад в класацията за свободата на медиите, не означава, че никой не казва мнението си и че всеки критичен глас стига до затвора", твърди медийната експертка. Сякаш в потвърждение на думите ѝ откриваме водещи заглавия в турската преса като: "Ердоган превръща Турция в авторитарна държава" и "Само тоалетната на президента струва 10 хил. турски лири".
"Ердоган има полза от това да се чува гласът на по-малките опозиционни вестници като нашия", обяснява Орхан Бурсалъ, редактор в опозиционния вестник "Джумхуриет". "Така той може да твърди, че в Турция всеки може свободно да казва мнението си. Само че нашето издание достига до не повече от 60–70 хиляди читатели", уточнява той.
Нещо повече - Ердоган твърди, че никъде другаде медиите не са така свободни, както в Турция. Той настоява, че неговата страна е несправедливо критикувана по отношение на свободата на медиите. На този фон медийната експертка Сьозер предупреждава, че свободата на пресата или я има, или отсъства изцяло: "Дори и един единствен журналист да бъде разследван за критика срещу управляващите, това трябва да бъде нашият аршин", посочва тя.
Страхът и самоцензурата
Затова Сьозер следи много внимателно следствията срещу главния редактор Думанлъ и турския карикатурист Муса Карт, за когото прокуратурата поиска 10 години затвор за критична рисунка на президента Ердоган. Наблюдатели бият тревога също и заради подготвян нов закон за интернет, позволяващ на турския премиер и министрите му еднолично да блокират неудобни сайтове без съдебно решение, което трябва да бъде представено едва на следващия ден.
Журналисти и блогъри са притеснени. Дори в опозиционния "Джумхуриет" всички са станали по-предпазливи, признава Орхан Бурсалъ: "След като завърша дадена статия я препрочитам наново в търсене на опасни пасажи. И ако нещо ми се стори подозрително, просто го зачерквам. Или преместваме критичните публикации на по-задните страници. А това е един вид самоцензура", признава редакторът от "Джумхуриет".
ДВ

Станете почитател на Класа