След атентата срещу френското сатирично списание "Шарли Ебдо" политическият елит във Франция бързо се обедини около тезата, че ислямът няма нищо общо с нападението. Католически, протестантски и еврейски духовници се солидаризираха с думите на един имам, че "който върши подобни неща, няма религия".
Стават все по-многобройни
Можем ли обаче да сме сигурни в това? Онези, които извършиха кървавия атентат в Париж, очевидно не са мислели така. По време на нападението те са викали: "Отмъстихме за пророка" и очевидно са вярвали в това, което изричат. Навсякъде, където тероризмът се прояви, извършителите оправдават действията си със своята вяра.
Напълно разбираемо е, че ислямските теолози усърдно отричат връзката между насилие и ислям, а част от общественото мнение следва тяхната аргументация. С това обаче остава скрита една важна част от истината - защото отделянето на мотива от деянието прави престъплението необяснимо, а на извършителите се лепи етикета "луди" или "заблудени хора". Те обаче не са луди - не и в медицинския смисъл на това понятие. Не са и отделни, заблудени хора. Точно обратното: те стават все повече на брой.
Почти не минава ден без нови свидетелства за активността на терористите. В арена на своите действия те са превърнали целия свят. Атакува се свободата, както в случая с "Шарли Ебдо". Или пък на прицел се взимат евреите. Когато неотдавна в едно парижко предградие беше нападнато едно еврейско семейство, извършителите заявили, че го направили, защото у евреите винаги се намирали пари. Евреи бяха застреляни и преди една година в Тулуза, след това в Брюксел, а преди седмица бяха убити четирима души в еврейски супермаркет в Париж. Във всички тези нападения извършителите са били радикализирани мюсюлмани. Миналата година рекорден брой френски евреи са напуснали страната завинаги. Нима ги е овладяла някаква колективна параноя, която ги кара да се чувстват застрашени?
Извират все нови и нови банди, водещи "свещена война"
"Боко Харам", "Ал Кайда", "Ислямска държава", муджахидини: принудени сме да научаваме все нови и нови имена и да гледаме, как върху картата на света се прокарват нови линии, маркиращи сферите на влияние на различните банди, водещи "свещена война". Джихадистите, впрочем, са най-безпощадни не срещу така наречените неверници, а тъкмо срещу малцинства, повечето от които са мюсюлмански.
Може би проблемът не е в исляма. Но е повече от сигурно, че ислямът има сериозен проблем. "Не бива да подклаждаме ислямофобията", предупреждават ни загрижените, имайки предвид онези, които гледат на проблема крайно опростенчески, и които с удоволствие биха прогонили от страната всички мюсюлмани. Само че, забраните да се мисли в определена посока и евфемистичната употреба на езика няма да решат предизвикателствата, пред което сме изправени.
Лидери на основните вероизповедания в Германия тези дни изработиха съвместна декларация. В нея, между другото, се казва: "Не може да се убива в името на Бога!" Какво обаче, ако някои все пак го правят?
DW