Децата са в по-голяма степен защитени от младежите, твърди руският психолог Юрий Лапшин. Според него, най-малките възприемат политическите събития като нещо непонятно и много далечно. За разлика от тях, младежите в тийнейджърска възраст са много по-силно засегнати: "Те се опитват да заемат някаква позиция, питат се как да реагират и на чия страна трябва да са. А това ги натоварва психически", казва експертът. В професионалната си практика на психолог в едно средно училище в Москва той не познава досега случай на насилие сред подрастващите, свързано със събитията в Украйна. "Не съм чувал някой да е бил физически тормозен заради изказване за Украйна", посочва пред ДВ Лапшин.
Скрита опасност
Това обаче съвсем не означава, че конфликтът в Украйна не влияе на децата, продължава той. "С оглед на това, че събитията се развиваха много бързо, напълно възможно е реакцията да изостава", пояснява експертът. Той се опасява, че последиците могат да се проявят на един по-късен етап: "Можем да станем свидетели на вълна от конфликти сред младежите, която да възникне сякаш от нищото", предупреждава училищният психолог.
Сред възрастните в момента се наблюдава засилена нервност и агресия, което не може да не се предава и на децата, твърди Лапшин. Най-голяма загриженост у него създава анти-украинската пропаганда в руските средства за масова информация: "Както всяка друга военна пропаганда, тя се опитва да дехуманизира противника. А това се отразява доста пагубно на отношенията между хората, които престават да възприемат адекватно другата страна, засилва се нетърпимостта към другите". Ако тази пропаганда не спре, то много скоро можем да очакваме прояви на агресия сред подрастващите, убеден е Лапшин.
Войната трябва да се обяснява
С много от изводите на Лапшин е съгласна и семейната психоложка Светлана Скарлош. "Много от подрастващите възприемат войната в Украйна като кинофилм. Работата е в това, че чрез родителите, за много от които събитията са твърде болезнени, тревогата и агресията стига и до децата", посочва тя. В този смисъл Скарлош смята, че украинските деца са в доста по-изгодна ситуация, отколкото децата на Русия. "Събитията ги карат да се замислят за ставащото и да свързват своите тревоги с обществените катаклизми", допълва семейната психоложка.
Скарлош пледира за започването на разяснителна работа сред децата. "Споровете на възрастните кой е крив и кой прав прикриват основното, т.е. че войната е кошмар. В този смисъл е много важно хората, които работят с деца, да говорят с тях по тези въпроси, да започнат да им обясняват какво представлява войната и какви страдания причинява тя на хората". Това ще позволи на децата да разбират тревогата си и да си дават някакво разумно обяснение за нея, смята психоложката.
иртуално събитие
За разлика от Лапшин и Скарлош, известният руски психолог и ръководител на московския Център за работа с подрастващите Кирил Хломов не вижда някакво съществено влияние на украинската криза върху руските деца. Той обръща внимание на факта, че телевизиите, които информират за събитията в Украйна, не са интересни за учениците. "В основни линии те се информират от интернет. А телевизията е информационен канал по-скоро за възрастното поколение руснаци", казва той. Според него, украинската криза може да се отрази на подрастващите само ако семейството има роднински или други връзки с Украйна. Във всички останали случаи децата и младежите гледат на украинската проблематика като на някакъв информационен повод, какъвто представляват например Олимпийските игри.
В много по-голяма степен младите могат да се травмират от събития, които ги засягат пряко - например сливането на училища, болезнените реформи в образованието и здравеопазването, финансовите проблеми в семейството, твърди Хломов. Задълбочаването на тези проблеми наистина може да доведе до засилване на тревожността и агресията сред децата. А на украинския конфликт те гледат като на нещо виртуално, а не реално, обобщава експертът.
DW
