Терористичното нападение днес с 12-те убити в редакцията на хумористичното списание в Париж е варварски акт. Извършителите са отчаяни типове, които са обърнали гръб на човешката природа.
Но, помислете си, тези антихора не ги ли "произвежда" цялата международна ситуация. Преди 25 г. не си представяхме подобни действия, но днес те станаха много типични. И мисля, че времето, което идва няма да е по-добро.
Слушах интервюто на човека, който е правил комикса - той твърди, че имал право да върши каквото си иска. Който не искал да гледа неговия медиен продукт си било негово право. Ами във френското законодателство защо има наказателни разпоредби за онзи, който поругава символите на държавата? Трябва да се научим да живеем заедно, не разбирам тези хора. Европейците също имаме отговорност за начина, по който се държим към другите, различните от нас.
Ние сме, все пак, зрели хора. Кажете ми при един семеен скандал може ли накрая единият да излезе ангел, пък другият - дявол? Не може. Трябва наистина да се разделим с високомерието си. Особено, ако погледнем претенциите на САЩ, които навсякъде по света отиват и налагат своите норми. А, всъщност, рушат живота на хората. Какво става в Украйна в момента? Населението на тази страна, което само допреди година живееше заедно сега не е ясно как ще се гледат десетилетия напред. Затова смятам, че намесите отвън не трябва да бъдат силови. Защото един застрашен човек с какво може да отговори - с такива индивидуални терористични актове.
След края на Втората световна война Европа преживя един икономически бум - до първите петролни кризи имаше нужда от работна ръка и Арабският свят от Северна Африка отиде да живее във Франция, за да работи. Трето поколение вече са там, но се появи тежка безработица сред тях, което по някакъв начин ги направи излишни граждани.
От друга страна вече 25 години - си правим упражнения в Близкия Изток, влизаме въоръжени там, правим какво ли не и очакваме да се получи някакво разбирателство. Крайно време е да внесем корекции в тази политика, защото така не можем да живеем заедно. Идеята да се отървем от тях, да ги гоним, да правим стени отново изобщо не ми изглежда разумна. С тези методи на отграничаване не им даваме добър урок - да се отива с оръжие да се решават въпросите. И като влязохме в Ирак какво направихме? Оставихме след себе си стотици хиляди убити, но нищо не се реши в страната.
Ще напомня, че за специалистите трагични случаи като днешния в Париж не са изненада. В 80-те години един геополитик, който не е вече между живите, написа, че в бъдеще основните удари ще бъдат нанасяни от т.нар. градски партизани. Въоръжен човек, действащ сам срещу инфраструктурата и хората, слагайки си образно глава в торбата, от типа камикадзе. Вижте колко събития се случиха оттогава и като че ли драматичните прогнози започнаха да се сбъдват.
Моят призив е разумно да се намесваме и да търсим контактите при възникването на такива къси съединения. Както и да зачитаме ценностите на другите - толкова ли е трудно? Ама, ще кажат някои, това било свобода. Свобода ли е да се изгавриш с вярата на някого? Свобода ли е да надраскаш с гадости къщата на някого, да хвърлиш пиратка в краката на възрастна жена - всичко било свобода. Ами тя, тази "свобода" започва да се връща. Навремето един от големите мислители на Франция казваше, че свободата е правото да вършиш онова, което трябва. Има глобален свят, в който всички живеем заедно и зависим един от друг - близкото и далечното се събраха.
