Чък Хейгъл имаше труден старт като шеф на Пентагона. Още изслушванията на кандидата преди да положи клетва не протекоха добре за единствения републиканец в администрацията на Барак Обама. Старите му колеги в Сената го подложиха на кръстосан разпит, а неговите съпартийци - републиканците го пекоха на бавен огън и показаха, че не изпитват никакви симпатии към новия министър на отбраната. Неговите вътрешнопартийни противници, като Джон Маккейн, остро критикуваха позициите му по отношение на Израел и Иран. Според тях Хейгъл се отнасял прекалено твърдо спрямо Израел, като същевременно давал аванси на Техеран. Сега има изгледи, тъкмо Джон Маккейн да поеме от януари председателството на Комисията за въоръжените сили. Вероятно това също е подтикнало Барак Обама да предприеме смяна на върха в Пентагона. Но в никакъв случай не е основната причина за оставката на Хейгъл.
Хейгъл и Гуантанамо
Белият дом отдавна не беше доволен от своя министър на отбраната. Така например през май съветничката на президента Обама по въпросите на сигурността Саманта Пауър написа писмо до Хейгъл, в което настояваше за ускоряване на репатрирането на затворниците от Гуантанамо. Това беше и част от обещанието, дадено от Обама още в предизборната му битка през 2008 година. А сега не му остава твърде много време, за да го изпълни. Това, че едва под обществен натиск Хейгъл се видя принуден да изпълнява една от важните политически цели на президента, сигурно също е накарало Обама да се раздели с шефа на Пентагона.
Друг щекотлив политически въпрос е борбата срещу терористичните милиции на "Ислямска държава" - борба, в която Хейгъл би следвало да играе водеща роля. Действителността обаче беше различна. В повечето случаи шефът на Генералния щаб на армията Мартин Демпси и президентът Барак Обама издаваха вътрешните и официални заповеди, докато Чък Хейгън оставаше предимно в сянка.
Без план срещу "Ислямска държава"
В резултат на това възникна една доста хаотична стратегия срещу бойците от "Ислямска държава". "Ние все още нямаме план за действия", беше принуден да признае и самият Барак Обама на 28 август - а това се превърна в едно от най-широко цитираните негови изявления в рамките на борбата срещу ислямистите. В интерес на истината трябва да кажем, че в това отношение Хейгъл не носи вина. Той беше нает от Барак Обама за шеф на Пентагона заради конкретни сходства във възгледите по редица важни въпроси. Също като Обама, Хейгъл е особено скептичен що се отнася до военни интервенции за решаването на международни конфликти. Също както Обама, ветеранът от Виетнам беше един от отявлените критици на войната в Ирак. И двамата бяха против плановете на Джордж Буш-младши да изпрати сухопътни войски в Багдад.
Целите на Обама и Хейгъл за прекратяване на афганистанската мисия, започната от Джордж Буш, както и за намаляването на числеността на Пентагона, в началото звучаха логично. Но актуалните развития промениха ситуацията във външната политика, с което намерението на Америка да намали своето присъствие в Средния Изток остана на заден план. Вместо това в региона расте непрежението след офанзивата на "Ислямска държава". Погледите на Източна Европа пък са отправени към Украйна, където нахлу руската армия. Междувременно американската администрация се опитва да се пренастрои към променящото се международно положение. Този процес още не е приключил. Министърът на отбраната Чък Хейгъл явно не беше най-подходящият за тази задача. Обама сега явно се нуждае от шеф на Пентагона, който да няма чак толкова голямо сходство с неговите собствени възгледи.
DW
