моя детски живот онзи 10 ноември беше ден като всички останали. Само родителите ми не бяха същите. Суетяха се странно, пушеха нервно и току си подшушваха нещо.
„Какво ви е?", попитах ги на вечеря. „Нищо, нищо, всичко е наред", отвърнаха. „Не ме баламосвайте, криете нещо", подължих да упорствам. „Като си легне сестра ти, ще ти разкажем", обещаха ми те и започнахме да вечеряме. Беше много мълчалива вечеря, но не тягостно, а трепетно мълчалива. Предусещането ми за буря не ме излъга.
„Виж какво, слънчице, случи се нещо важно: Тодор Живков вече няма да ни управлява." „Ама как така, да не би да е болен?", попитах притеснена. Нали ме бяха учили, че той ни е вожд и учител, че от него зависи нашето, моето благоденствие. „Не, не е болен, просто вече няма да ни управлява", обясни ми мама, а аз попитах: „Това лошо ли е?". И тогава се намеси татко: „Лошо ли? Много е хубаво даже!". Двамата се спогледаха и решиха: „Голяма е вече, трябва да знае". И започнаха да разказват: за годините на дядо ми в лагера в Белене; за баба ми и първия ѝ мъж, който една вечер бил отведен от някакви партийци и никога повече не се върнал; за една жестока и безмилостна система, наранила живота и на тези две любими същества, които сега ме гледаха в очите и не спираха да говорят.
„Но нищо от това няма да разказваш навън, чуваш ли! И да не си посмяла да говориш за тия неща в училище! Още не знаем какво точно ще става. Може и нищо да не се промени. Затова ще мълчиш, разбра ли!". С тези думи приключиха разказа си и ме изпратиха да си лягам. На следващата сутрин се събудих сякаш друга, а няколко седмици по-късно вече се чувствах като нов човек. Промяната се беше случила и аз бях част от нея. Бях длъжна да съм част от нея. От главата до петите бях накичена със значки и лепенки на СДС, ходех по митинги и се интересувах живо от случващото се в моята свободна страна.
Няколко години по-късно вече осъзнавах колко наивна съм била. И много се срамувах, тъй като истинската промяна, в която толкова силно бях вярвала, така и не настъпи.
Днес вече не изпитвам срам. Защото знам, че на 12-годишните им е простено да вярват в чудеса.
Най-четени статии:
-
Периодът до изборите през ноември е ключов за изхода от…
-
Швейцария подкрепи мирната инициатива за Украйна, издигната от Китай и…
-
Така силно рекламираният „план за победа“ на Зеленски, с който…
-
Русия за първи път използва дрон с РПГ в боевете…
-
Украински канал: Части от ВСУ, блокирани в Угледар, бягат, заповед за изтегляне няма, огромни жертвиУгледарският гарнизон на Въоръжените сили на Украйна се оказа в…
-
Финансовата подкрепа за Украйна ще се превърне в ключовия фактор…
-
Китайският външен министър Ван И: санкциите и сдържането няма да…
-
Боуз: Опашката за Лавров след речта му в ООН говори…
-
Плененият военен Шевченко съветва украинците да бягат от фронта …
-
Руските сапьори успяха да проведат дръзка операция под носа на…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Опасен и тежък…
-
В Австралия рибари уловиха рядка кралска херинга, който според поверията…
-
YouTube не показва броя на нехаресванията от няколко години, но…
-
Луната е в последните градуси на знак Лъв и от…
-
Олег Гвимотинов е на 12 години, когато учи компютърно програмиране…
-
Сушените плодове са същинска бомба от витамини. Те поддържат имунитета, помагат да…
-
Певицата Ивана успя да развесели своите последователи в социалните мрежи…
-
За смъртта на Георги Аспарухов - Гунди предварително е знаела…
-
Тежка катастрофа е станала посред нощ в сърцето на София.…
-
Фолкпевицата Рашия избухна с новината, че е бременна от световната…