Пол Кругман: Атаките към здравния закон на Обама са нелепи

Родителите ми имаха малка къща с голям двор, в който майка ми създаде красива градина. В един момент, не помня защо, баща ми погледна в официалния документ за определяне на собствеността и изпадна в шок. Според текста земята на Кругман не беше във формата на правоъгълник, а на триъгълник с дължина повече от 30 метра и основа, широка само около 90 сантиметра.
Ясно беше какво е станало: който е правил описанието на земята някак си е пропуснал една клауза. Разбира се, градските власти поправиха недоразумението. Би било нелепо и жестоко да се отнеме голяма част от имота на родителите ми въз основа на грешка в документите, когато намерението на съставителите е напълно ясно.
Сега се оказва, че Върховният съд може да лиши милиони американци от здравни грижи въз основа на също толкова очевидна печатна грешка. Ако мислите, че тази възможност няма нищо общо със сериозната правна логика, то тогава аз имам за продан дълга тясна ивица земя, върху която не може да се строи.
Миналата седмица съдът шокира много наблюдатели като съобщи, че иска да има изслушване по случай, в който се казва, че текстът на една клауза в Закона за достъпната грижа поставя драстични ограничения за помощите за американците, които плащат здравни осигуровки. Това е нелепо твърдение. Не само е ясно от всичко останало в закона, че няма намерение за поставянето на подобни ограничения, но може да се попитат и хората, съставили текста какво всъщност имат предвид, а и не това твърдят ищците. Фактът, че делото е нелепо, не е гаранция, че ще успее – не в ситуация, в която много републикански съдии ясно заявиха, че партийната привързаност печели уважение за върховенството на закона.
За да се разбере въпроса, трябва да се разбере структурата на здравната реформа. Законът за достъпната помощ опитва да установи повече или по-малко универсална осигуровка чрез набор от политики, които са необходими, за да работи системата. Първо застрахователните компании нямат право да дискриминират американците според медицинското им минало, т.е. те не могат да откажат да покрият медицинските им разходи или да наложат прекомерни вноски за хора с вече съществуващи проблеми. Второ, всеки ще трябва да има здравна осигуровка, за да не се стига до там, че да се плащат осигуровки само когато човек се разболее. На последно място, има помощи за американците с ниски доходи, за да направят необходимата осигуровка достъпна.
Засега тази система изглежда работи много добре. Записването на хората надминава очакванията, а повече застрахователни компании се появяват на пазара.
Какъв е проблемът тогава? За да получават помощи, американците трябва да си платят осигуровката чрез т.нар. борси, управлявани от правителството. Тези борси са два вида. Много щати са избрали да управляват собствени борси, а други отказват да имат активна роля в осигуряването на неосигурените и използват борсите, управлявани от федералното правителство.
Ако се погледне обаче специфичният текст, с който се узаконяват тези помощи, може да се разбере, че те са достъпни само за американци, които използват щатските борси, а не федералните борси.
Както казах, всичко останало в закона ясно показва, че не това е намерението на съставителите. Във всеки случай може да се установи контакт с тях и те да бъдат попитани директно, като отговорът им ще бъде, че това просто е недоразумение. Последиците от едно такова дело ще бъдат гротескни. Щати като Калифорния, в които има щатски борси ще останат незасегнати. Но на места като Ню Джърси, където щатските политици отказват да вземат отношение, вноските ще скочат, здрави хора няма да плащат, а здравната реформа ще навлезе в една смъртоносна спирала. И тъй като много хора ще загубят жизненоважно, животоспасяващо лечение, смъртните случаи няма да бъдат само метафора.
Щатите могат да избегнат тази смъртоносна спирала като създадат борси, които просто ще предоставят връзки с федералната борса. Как обаче се стигна до този въпрос?
Някога това дело би било подигравка със съда. Сега обаче то се разглежда от по-низшите съдилища с ясна партийна нагласа. Желанието на Върховния съд да разгледа делото е лоша поличба. Нека бъде ясно какво се случва. Съдиите, които подкрепят този жесток абсурд, не са глупави. Те знаят както правят. Те са корумпирани хора, които искат да изопачат закона в услуга на политически господари. В идните месеци ще разберем колко дълбоко отива корупцията.

По БГНЕС

Текстът е публикуван във вестник "Ню Йорк таймс". Негов автор е Пол Кругман, американски икономист, колумнист и писател.

Станете почитател на Класа