Твърде рано е да се обявява краят на кризата в Украйна, където проруските сепаратисти продължават, понякога по силов път, да оказват съпротива срещу властта на централното правителство. Но през последните дни се забелязват окуражителни признаци, че Русия е готова да признае и да преговаря сериозно с новоизбрания украински президент Петро Порошенко.

Руският президент Владимир Путин, който по-рано нарече свалянето на бившия украински президент Виктор Янукович незаконно, намекна малко преди изборите, че ще приеме резултата от вота, с който бе избран Порошенко. Руският посланик присъства на церемонията по встъпването в длъжност на Порошенко. Нещо повече, Русия и Украйна водят преговори за кризата в Източна Украйна и за доставките на руски природен газ за Украйна.

Порошенко, който е богат бизнесмен, каза на Путин по време на тържествата за годишнината от десанта в Нормандия, че не приема за законно анексирането на Крим от Русия през март. Този регион е част от Украйна от 60 години, но Порошенко не може да направи кой знае какво, за да си го върне.

Новият президент каза още, че ще установи такива връзки със Западна Европа, каквито искат много украинци, ако не и всички. Но призна също така, че Русия има свои интереси, когато става въпрос за политическото бъдеще на Украйна, и в словото си при встъпване в длъжност каза, че е готов проруските региони да имат по-голяма автономия. Русия от своя страна смекчи риториката си и Путин даде да се разбере, че ще направи по-трудно за руснаци да пресичат украинската граница и да оказват подкрепа на сепаратистите.

Ключовият тест за искреността на Русия може да се окаже дали тя ще приеме или поне няма да реагира на евентуално решение на Порошенко (ако се наложи) да използва сила срещу сепаратистите, окупирали административни сгради и често влизащи в схватки с правителствените сили в Източна Украйна. Идеалният вариант е до такива сблъсъци да не се стига, но каквото и да става, бунтовниците трябва в един момент да отстъпят и да приемат предложението на Порошенко за амнистиране на тези, "чийто ръце не са изцапани с кръв".

След анексирането на Крим имаше сериозни опасения, че желанието на Путин да възстанови поне част от Руската империя ще доведе до завземане на още земи. Засега това не се е случило. Може би Путин винаги е гледал на Крим като на особен случай, а може би (това е също толкова вероятно) санкциите, наложени от САЩ и европейските съюзници, и заплахите с още по-сериозни наказателни мерки са постигнали търсения ефект.

Президентът Обама каза по време на Кримската криза, че Украйна не е "шахматна дъска на Студената война". Тя е независима страна със сложна история, на която трябва да бъде позволено да решава сама проблемите си, дори когато иска добри отношения със съседите си, включително с Русия. Това е реалност, която Путин трябва да признае.

БТА