Последният изблик на проруски сепаратизъм в Източна Украйна отново предизвика страхове, че апетитът на Москва за анексиране на територии няма да се задоволи с Крим.
Правителството в Киев активно популяризира този сценарий. Изпълняващият длъжността министър-председател Арсений Яценюк каза в понеделник, че протестите в Харков, Донецк и Луганск са част от руска спецоперация, която цели да се проправи пътя за ново военно нашествие.
Москва отрича яростно да има такива намерения и отхвърля твърденията, че струпва големи военни сили по границата си с Украйна.
Според анализатори Русия няма да рискува военен конфликт с Украйна, а вместо това ще предпочете да дестабилизира колкото може повече прозападното правителство на страната.
Едно военно нахлуване в континентална Украйна крие непредвидими рискове, казват те. Не на последно място, защото се смята, че за разлика от Крим, народната подкрепа за присъединяване към Русия или поне за отделяне от Киев е много по-ниска в източните райони на страната, които от много отдавна са украински.
За сравнение, Крим е бил част от Русия, преди съветският лидер Никита Хрушчов да го "дари" на Украйна през 1954 г.
"Случаят с Крим си беше анексиране. Едно нашествие в Източна Украйна би означавало разпадане на европейска страна", заяви за ДПА Алексей Малашенко от Фонда "Карнеги" в Москва.
Друг фактор, който Русия със сигурност ще вземе предвид, е, че Украйна може да не се бори сама, макар да не е член на НАТО. Въпреки че НАТО като организация няма да защитава Украйна, в подкрепа на страната може да се оформи военна подкрепа извън алианса, както стана по време на воденото от САЩ нашествие в Ирак през 2003 г.
"Мога да си представя появата на някаква коалиция на желаещите", заяви Малашенко.
Освен това протестите в Източна Украйна са далеч от мащаба и степента на насилие, които видяхме по време на антиправителствените протести в Киев, довели до свалянето от власт на президента Виктор Янукович в края на февруари.
Въпреки че издигнаха барикади от гуми и бодлива тел, които напомнят на тези в украинската столица, демонстрантите в Донецк и Харков не наброяваха повече от 2000 души. А и така силно изтъкваните декларации за суверенни "народни републики" от онзи ден в двата града бяха направени на доста по-малобройни импровизирани събрания.
От своя страна, твърденията на Киев, че руската Федерална служба за сигурност координира протестиращите, не бяха подкрепени от конкретни доказателства. Всъщност има по-малко индикации за намеса на Москва, отколкото в случая с Крим, където събитията се развиха бързо, след като руски войници без отличителни знаци окупирха стратегически обекти на полуострова, няколко дни след смяната на властта в Киев.
Според Малашенко фактът, че нито един руски депутат досега не е отишъл в Източна Украйна, показва, че няма план за анексиране. Миналия месец десетки народни представители посетиха Крим, за да подкрепят публично етническите руснаци в областта.
Но въпреки това сегашната ситуация поставя руския президент Владимир Путин пред труден избор. "Ако се намеси, ще е смятан за агресор. Ако не се намеси, ще изглежда слаб", каза Малашенко.
С тази дилема може да се обясни вчерашното искане на руския външен министър Сергей Лавров, който заяви, че представители на "Южна и Източна Украйна" трябва да бъдат включени в преговорите за уреждане на политическата криза.
Украинското външно министерство съобщи, че в разговорите трябва да могат да участват само официални държавни представители.
Москва многократно повтори искането си Украйна да стане федерална държава, като обяви неутралитет - искане, което Киев и западни правителства отхвърлят като ограничения върху суверенитета на страната.
Тези различия сигурно ще затруднят диалога, както в подготвителния период преди президентските избори в Украйна на 25 май, така и след тях.
Още по темата: Западът втвърди тона срещу Русия заради напрежението в Източна Украйна
Украинци и проруски настроени жители на Украйна се изправят един срещу друг, обобщава в. "Фигаро". Западът се притеснява от кримски сценарий за източна Украйна, допълва в. "Монд".
НАТО отправи предупреждение към Русия да не допуска историческа грешка, като провокира нова отцепническа криза в Украйна, за която дори Москва призна, че може да прерасне в гражданска война, отбелязва в. "Дейли телеграф". Първата среща на министерско равнище между ЕС, САЩ, Украйна и Русия идната седмица дава повод за надежда за дипломатически пробив в украинската криза, посочва още изданието.
В тази опасна ситуация основният въпрос, който стои на дневен ред, е дали Владимир Путин ще нахлуе в източна Украйна. Вариантите за отговор са два. Подновеният бунт в източна Украйна означава, че това е добре планирана прелюдия на руска инвазия. Вторият вариант е, че Путин не е решил да нахлува, а просто си играе на нерви с новите украински лидери, отбелязва британският вестник и припомня, че според различни оценки по руско-украинската граница има между 30 000 и 50 000 руски военни.
Британският в. "Индипендънт" подчерта, че САЩ и Великобритания излязоха със силен ултиматум към Москва да държи войските си извън Украйна или да стане обект на нови санкции.
Американският държавен секретар повтори заплахите за нови западни санкции срещу Русия, които по думите му щели да обхващат енергийния, банковия и минния сектор на страната, отбелязва британският в. "Гардиън". В коментарна статия, озаглавена "Украйна: Опасни игри", британското издание прогнозира, че ако Русия реши да се намеси отново в Украйна, това ще убие надеждите на тази страна за разумно бъдеще, но в това е само единият аспект на кризата, защото тя ще отслаби Европа и Русия, ще подкопае икономиките в Европа и ще доведе до конфронтация между Изтока и Запада, която ще бъде преодоляна може би едва след години.
Кризата в отношенията с богатата на енергийни ресурси Русия поражда все повече призиви в Европа за прибягване до фракинга, отбелязва американският в. "Вашингтон пост". В друга статия изданието посочва, че Западът е поставил военният алианс НАТО в центъра на отговора си на руските действия в Украйна, но може би това е погрешно, защото оръжията, с които си послужи руският президент Путин в Крим и в източна Украйна наподобяват по-скоро на паравоенни действия под прикритие, отколкото на конвенционална военна сила.
В. "Ню Йорк таймс" се спира върху позицията на украинските евреи относно кризата и отбелязва, че за тях не погромите, за които ги предупреди Путин са повод за безпокойство, а самият Путин. В статията се посочва, че еврейската общност в Днепропетровск например вместо да се паникьосва от възкръсването на фашизма, празнува наскорошно назначение на новите власти - милионерът Игор Коломойски стана губернатор на областта. "Новите власти направиха един евреин губернатор, каква проява на антисемитизъм е това", посочват евреи от Днепропетровск.
Вестник. "Дейли телеграф" се спира върху една жертва на кризата в Украйна, за която се говори по-малко, а именно животните в зоопарка в Харков. В разгара на кризата 6000 животни от над 400 вида там са на ръба на гладната смърт и украински граждани и активисти всеки ден водят истинска борба за оцеляването на обитателите на зоопарка. Градината е преживяла две световни войни, посочва британското издание. Заради украинската политика на Русия ЕС може да санкционира цялото политическо ръководство в Москва, пише руско издание Москва, 9 април
107 руски граждани ще бъдат санкционирани от ЕС
Разширеният списък с руски граждани, на които ЕС може да наложи визови и финансови санкции, съдържа 107 имена и включва на практика цялото висше политическо ръководство на Русия, както и 5 организации от страната, пише "Комерсант", цитиран от Интерфакс.
Според документа споменатите лица и организации са "отговорни или замесени в действия или решения, накърняващи или заплашващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна".
Има и допълнителен списък с украински чиновници, застрашени от европейски санкции - главно в анексирания от Русия Крим. А европейските външни министри са решили основният списък да нарасне на близо 130 души, включвайки по-специално служители от президентската администрация в Русия. Новите лични санкции може да бъдат наложени още преди приемането на икономически ограничения срещу федерацията, пояснява информиран източник от Брюксел.
Захлаждането в отношенията с Европа ще бъде платено с едногодишна стагнация в руската икономика - заради оттичането на капитали и спада в търсенето на газ прогнозният растеж на БВП през 2014 г. е намален до 0,5 процента. Икономическото министерство в Москва коригира и макропрогнозите за следващите три години, пише "Ведомости", цитиран от Би Би Си.
"ЕС не ще може да намери замяна за руския газ, но ще положи усилия да сдържа търсенето", убеден е зам.-министърът Андрей Клепач.
В Русия няма криза, но е време да се прилагат антикризисни инструменти, както през 2008 г. - да се задействат допълнителните бюджетни доходи и средствата от Фонда за национално благосъстояние - обособена част от бюджета, смята държавният служител. Финансовият министър Антон Силуанов обаче е против: според него промяна в бюджетните правила ще подкопае още повече доверието на руския бизнес към икономическата политика, добавя вестникът.
Руският газ може да не стигне нито до Украйна, нито до Европа, прогнозира "Комерсант" в друг материал. Според изданието президентът Владимир Путин ще обсъди днес с министри намаляване на газовите доставки за Украйна поради неплатени дължими суми.
Неизплатила дълга си за март, Украйна междувременно вече заплашва открито да спре газовия транзит за Европа заради действията на Русия. Европейската комисия започва да обсъжда евентуалните последици. "Всички страни се готвят за повторение на сценария от 2009 г., когато Европа близо две седмици не получаваше руски газ", заключава всекидневникът.
Поскъпването на руския газ за Украйна поражда "заплаха да бъдат спрени газовите доставки за Украйна и съответната заплаха да бъде спрян газовият транзит за Европа, защото възможностите на Украйна да поддържа транзита не са безкрайни", цитира той изявление на украинския министър на енергетиката Юрий Продан вчера в Брюксел. "Думите му се тълкуват в смисъл, че при намаляване на доставките Украйна смята да източва газ, предназначен за европейските потребители", отбелязва "Комерсант".
Ако Русия намали доставяния газ, Украйна най-вероятно ще подсигурява известно време транзита за Европа в очакване на кредити от ЕС и МВФ, за да изплати газовия си дълг, твърди Джонатан Стърн, оглавяващ газовата програма на Оксфордския институт за енергийни изследвания и съпредседател на консултантския съвет по газа Русия-ЕС.
Но дори да трае с месеци, възможното спиране на доставките няма да се отрази сериозно на Европа при сегашното топло време и големите запаси в подземните й хранилища, допълва експертът.
За предприемачите в Крим е трудно да проучат руските закони; те се нуждаят от подкрепа, цитира печатът президента Путин, говорил вчера на заседание на руската Агенция за стратегически инициативи. Според "Росийская газета" държавният лидер разчита тази агенция, кабинетът заедно с новото министерство по въпросите на Крим и бизнесдруженията ефективно и съгласувано да подкрепят дребния и средния бизнес на полуострова и в Севастопол, станали субекти на федерацията.
Москва ще субсидира вътрешните въздушни пътнически превози за курортите в Крим. Половината стойност на самолетните билети ще бъде доплащана от федералния бюджет, информира "Новая газета". Сибирски чиновници разчитали според вестника отдихът на полуострова да им излиза с 20 на сто по-евтино от почивката в Сочи.
Още последици от проруските протести в Източна Украйна
Проруските активисти в Украйна, окупирали административни сгради в източните градове Харков, Луганск и Донецк, не постигнаха заявените си цели, пише руският в. "РБК дейли".
Идеята в тези региони да бъдат провъзгласени "народни републики" и да се проведат референдуми за самоопределение се провали. Самопровъзгласеният парламент на "Харковската народна република" е арестуван в пълен състав. Властите преговарят с протестиращите, в чиито ръце остават само Донецката областна администрация и областният офис на Службата за сигурност на Украйна в Луганск, посочва вестникът.
Украинските власти не бързат да минат към решителни действия. Временният шеф на президентската администрация Серхий Пашински обеща твърди действия, ако ситуацията в Донецк и Луганск не намери мирно решение, но без да посочи някакъв срок, се казва в статията.
Опитите на Киев да приложи силов сценарий няма да имат резултат. Без политически диалог с Югоизточна Украйна нестабилността ще се възпроизвежда отново и отново, коментира руският политолог Константин Затулин.
Властите в Киев не желаят да признаят вината си за мащабните протести в Източна Украйна, пише "Росийская газета". Според официоза хората от Изтока са недоволни, че "не им предлагат избор на предстоящите избори, поставят ги пред необходимостта да избират между кандидати, един от които е готов да хвърли атомна бомба върху Югоизточна Украйна, а друг в интерес на своя "сладък бизнес" се кани да отстъпи страната на ЕС и НАТО".
Руски медии писаха за разпространен наскоро чрез интернет запис на телефонен разговор, в който бившата премиерка Юлия Тимошенко заплашва руснаците с атомна бомба заради анексията на Крим. Сред кандидатите за президентския пост в Украйна е и бизнесменът Петро Порошенко, собственик на сладкарски предприятия.
Сегашните управляващи в Киев се стремят да не допуснат в Югоизточна Украйна народно волеизявление, по време на което хората от рускоезичните региони "без съмнение ще се изкажат за федерализация на Украйна", твърди "Росийская газета" и критикува "линията (на Киев) на силово потушаване на протестите".
"Украински, национално загрижени медии обвиняват олигарха Ринат Ахметов, че миналата нощ фактическият стопанин на Донбас е преговарял с проруските активисти, окупирали сградата на областната държавна администрация в Донецк", четем в "Московский комсомолец". "Посланието на украинските журналисти е просто: не може да се преговаря със "сепаратисти". Изповядвайки този принцип, новата украинска власт вече изгуби Крим. И Ринат Ахметов в момента е май единственият човек от елита, който си припомни, че компромисът е велика сила. Заради което сега си пати", отбелязва вестникът.
Украинските власти смятат, че в Източна и Южна Украйна само няколко процента от жителите изпитват носталгия по Съветския съюз и подкрепят идеята за присъединяване към Русия. Депутати и чиновници твърдят, че хилядите граждани, излизащи с руски знамена на митинги в Луганск, Донецк, Харков, Николаев, Одеса, са "платени провокатори". Тези дни първият вицепремиер Виталий Ярема заяви, че сепаратистките акции са финансирани от сваления президент Виктор Янукович, напомня "Независимая газета".
Ако бунтовен Донецк, Харков и Луганск предпочитат кримския сценарий, икономиката на Украйна ще колабира и ще я чака пълно преустройство. Затова пък присъединяването към Русия ще спомогне промишленият потенциал на Донбас да бъде издигнат на качествено ново равнище. Освен това украинският Югоизток ще може да стане донор за руския бюджет далеч по-бързо, отколкото Крим, чертае перспективи "Взгляд".
БТА
