…Те са навсякъде, те прииждат, те са арогантни, те имат за цел да ни смачкат, да ни сдъвчат, да ни изплюят.
Срещали сте ги поне веднъж в живота ви – искате, не искате, нямате право на избор.
Искате, не искате – ще ги срещнете и утре, те ще ви чакат, за да ви приклещят в някой ъгъл и да ви превърнат в техните роби, знаещи, че всичко това е допустимо.
Въпреки законите или по-точно – в синхрон с тях.
Те са си българско производство. Отглеждаме си ги тук и отдавна! Има-няма вече 24 години, а по всичко личи това ще продължи! Защото постъпките им остават безнаказани и без последствие. Те не просто си вярват, те са се самозабравили. Отдавна! Нямат страх от нищо и никого!

…

Само в България може да се случи

една личност, за която поне от пет независими източника ще чуете, че не плаща – заплати, осигуровки, данъци и… има поне две-три каси, използва всякакви нерегламентирани „врътки”, схеми и прочие, да продължава не просто да вирее безнаказано, а и да претендира да бъде обществено значима личност с добър авторитет.

Пак само на наша територия може да се случи една личност да дължи пари… на повече от един работници, и вместо да е в затвора, да продължава да бъде работодател и да наема нови и нови, и нови… пчелички.
В миналото са ги наричали чорбаджии, по времето на социализма началници, сега – достолепното „работодатели”, „бизнесмени”, „лидери”, „управители”…

Кои са те ли?
Мошеници, които в цивилизования свят щяха да бъдат изхвърлени от системата!
Имаше ги и през социализма, има ги и днес – не са се променили, може би само са станали още по-арогантни.
Самозабравилите се, смятащи се за недосегаеми!

…
Въпреки поведението им, което по всички правни норми би могло да се определи като „измама”, те си пърхат навън с години. Необезпокоявани! А това само им развърза ръцете за още и още! Стават жадни! За да окопаят в мрежите си следващата жертва, която наивно ще се примири с условията, ще си мълчи срещу откровеното цинично отношение, ще си трае за лошите условия, извънредния труд, навикването, подвикването, злобните и минаващи всякакъв допустим тон нареждания. Позволява си да псува и ругае по-зле и от последният каруцар, прикривайки се иначе зад дебелите стени на кабинета си.
…
За тях има поданици, които трябва да бъдат експлоатирани. Те разчитат на страха на подопечните им, за това че са дошли в големия град от малкото място и никога, ама никога, не биха дръзнали да им противоречат!