Немият казал на глухия, че слепият видял как куцият гони трамвая, за да му спука гумите…

Този статус на приятел във Фейсбук е може би най-точният коментар за манипулацията, че срещу протестиращите български граждани се упражнява полицейско насилие. По две причини:

- „Насилието” се провокира умишлено, като се разчита немият да разкаже на глухия, а слепият да го види.

- За целите на убеждаването ни, че куцият гони трамвая, за да му спука гумите, манипулаторите прибягват до всевъзможни прийоми, включително до откровени лъжи.

Първият епизод от сериала „Полицията бие” беше прожектиран на 12 ноември, когато някои от събралите се пред парламента задърпаха металните заграждения точно в 19 часа. Ясно защо - телевизионните камери трябваше да отразяват конфронтацията „на живо”, в самото начало на централните новинарски емисии. Преди това агенциите ни подгряха за зрелището, разпространявайки снимки на младеж с окървавена вежда и на разплакана ученичка, която прегръща полицай. Междувременно се появиха „информации”, че органите на реда са нахлули в журналистическия факултет на СУ (по-късно се разбра, че няколко униформени са ползвали тоалетната, но това остана незабелязано). Докато „случайно” заснети видеа от „сблъсъци” между протестиращи и полиция спешно биваха качвани в социалните мрежи, от насилие се оплака и ранобудният студент Манол Глишев, който през лятото призова „да пребием няколко полицая и депутата и масово да не се подчиняваме на полицейски разпореждания”.

След като телевизионната революция не успя, в лагера на сценаристите настана известна суматоха. На 20 ноември обаче тезата за „полицейското насилие” се завърна във вид на иронична акция с картонени пищаци. Пред парламента студенти имитираха бойно сражение, пълзейки по жълтите павета, като пърформансът им включваше и няколко „танка”. Накрая картонените листове по новите заграждения, които идеха да наподобяват стената между гражданите и властта, бяха запалени с аплодисменти.

Пет дни по-късно бутафорията се повтори, този път опакована като „седяща професорка стачка”, която уж изразяваше мълчаливо несъгласие с „нахлуването на полиция във висшите учебни заведения”. Като форма на бунт срещу насилието беше представено и комичното (поради пълното му безсмислие) среднощно преминаване на полицейските заграждения пред парламента под огромен транспарант “Огражденията са в ума ни, няма граници за духа ни!”…

Впрочем тази бутафория можеше да мине за донякъде безобидна, ако от един момент нататък в нейната драматургия не се прокраднаха опасни внушения, основаващи се на нещо повече от измишльотини. Откровени лъжи, както ги нарекох по-горе, при това лъжи, маскирани като загриженост за устоите на демокрацията.

Ето какво се случи:

„С готвения нов закон за МВР се дават неограничени правомощия на министъра на вътрешните работи, който единствен ще има право да разрешава митинги и протести”, обясни депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов на 20 ноември -  точно 20 дни след като Министерският съвет одобри проекта и точно 9 дни след внасянето му в парламента на 11 ноември.

Два дни по-късно адвокат Йонко Грозев, секретар на Движение „България на гражданите” (част от Реформаторския блок), подкрепи лансираната версия, че проектът съдържа „съществени изменения, насочени към повишаване на правомощията на министъра за ограничаване на правото на гражданите да участват в митинги и протести”.

Тъй като междувременно известен блогър, също адвокат, анализира закона като особено мракобесен, публиката остана с впечатлението, че властта наистина готви репресии срещу недоволните. „Прегледахме едва няколко члена, дори не и целия закон, и паднахме от стола”, написа въпросният блогър, определяйки проекта като „възстановяващ най-добрите болшевистки традиции”.

Да видим обаче дали е така…

Основната забележка към новия закон за МВР (ЗМВР) е, че разширява полицейските правомощия, за да удари по протестиращите. Йонко Грозев дори упрекна правителството, че е „готово да прибегне и до крайни мерки, за да се закрепи по-дълго на власт”. Критиките са насочени преди всичко към член 63, който гласи: “Министърът издава заповеди за временни ограничения на дейности, застрашаващи националната сигурност и обществения ред: 1) за предотвратяване на престъпления или нарушения на обществени места; 2) при безредици и опасност от възникването им.”

Лоша работа, нали?

Само че същото се казва и в член 150 (1) от стария закон за МВР: „Министърът на вътрешните работи… издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако те застрашават националната сигурност или обществения ред.”

Тук обаче има и една подробност, която умишлено се пропуска. Тази подробност е ал. 3 от новия чл. 63, която по същество… намалява правомощията на министъра. В нея се казва: “Ограниченията не се прилагат при стачки, манифестации и прочие, провеждани по установения ред.” С други думи, ако протестите не са незаконни, министърът не може да каже и копче. Дори ако те застрашават националната сигурност или обществения ред!

Важно е да се отбележи, че проектът за нов ЗМВР е публично достъпен от няколко месеца. Той дълго вися на сайта на министерството, а според колегата Анна Заркова по него са дали становища „вицепремиерите, бивш и настоящ, говорители на неправителствени организации, шефове на служби - действащи и в оставка, репортери, главни редактори, протестиращи и съгласни граждани”. Много преди проектът да влезе в парламента, и депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов, и Йонко Грозев, и възмутеният блогър-адвокат са имали възможност да изразят възраженията си.

Защо не са го направили, никой от тях не бе любезен да обясни. Чак сега обаче Ципов предупреди, че с новия закон „се дава право на полицаите според субективната си преценка да задържат гражданите”. Грозев пък едва сега забеляза, че „срещу видимо малолетни деца и бременни жени” ще може да се упражнява сила. В това време колегата му блогър посочи като мракобесни членове 71 и 73, които го навеждали „единствено на мисълта за нова, по-страшна диктатура”, както и до заключението, че „властта не просто няма да се даде без бой, а се готви за нов режим и окончателно убиване на демокрацията у нас”.

Пак лошо, нали?

Само че член 71, който регламентира проверките за самоличност, също е преписан от стария закон. Другият член (73) пък определя случаите, при които полицейските органи могат да задържат лице – когато има данни, че то е извършило престъпление, когато пречи на полицията да изпълни задълженията си и когато показва тежки психически отклонения и поставя живота на други в опасност. Това според блогъра означавало, „че по всяко време можете да бъдете задържани”, понеже органите са „тези, които казват, че не сте изпълнили тяхно разпореждане и им пречите”. Но и първокурсникът по право знае, че полицейските органи по цял свят имат право да задържат онзи, който след надлежно предупреждение съзнателно им пречи да изпълнят задължението си по служба. Аргументи от типа „После иди обяснявай, че нямаш сестра” (отново по блогъра) са повече от нелепи, да не говорим колко непрофесионално звучат, изложени от юрист…

Чертаейки мрачни перспективи за гражданските свободи, критиците на ЗМВР кой знае защо мълчат за един далеч по-тревожен текст. Става дума за чл. 69, който регламентира полицейската регистрация при привличане като обвиняем и на практика узаконява скандалната Наредба Iз-701, подписана от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов през 2011 г.

Защо е скандална ли?

Според въпросната наредба всеки обвиняем е длъжен да даде ДНК проба и пръстови отпечатъци, без да е поискано изричното му съгласие. Още по-притеснителното е, че тя налага полицейска регистрация за заподозрени в умишлено престъпление преди решението на съд. Човек с регистрация може да бъде задържан по всяко време, а за хулиганска проява отпреди години е принуден да влачи последствията от набързо скалъпеното му досие. За какъв абсурд иде реч, свидетелства сам по себе си фактът, че когато на Цветанов бяха повдигнати първите две обвинения, той отказа да изпълни собствените си разпореждания с обяснението, че се нарушават правата му на гражданин и депутат.

Уви, за това сега не се обелва и дума, очевидно защото ще бъде припомнено кой прокара наредбата. Но пък шумно се тръби, че ще живеем в „милиционерска държава” (по Красимир Ципов) и диктатура…

Ако бяха чак толкова загрижени за демокрацията, и тримата критици на проекта щяха да си направят труда внимателно да прочетат 140-те му страници. „Прегледахме едва няколко члена, дори не и целия закон, и паднахме от стола”, звучи несериозно. Те трябваше да се изкажат по всички смущаващи ги членове и алинеи - всички, а не подбрани избирателно, удобно пропускайки някои, а други тълкувайки с предположения от типа „възможно е да бият малолетни и бременни”.

Депутатът Ципов пък следваше да замълчи поне от неудобство, тъй като при управлението на ГЕРБ министърът на вътрешните работи демонстрира на практика какво означава думата „полицейщина”. Той пращаше баретите рано сутрин в домовете на хората и разпореждаше зрелищни акции срещу хора, фирми и цели професионални съсловия. Громеше съдии, прокурори, бизнесмени, политици, лекари. Позволяваше си да ги замерва с разработки и СРС-та от парламентарната трибуна, раздаваше дори „присъди”. И сега Ципов, моля ви се, ни плаши с „милиционерска държава”!

Не защитавам тази власт, напротив. Тази власт обаче няма да бъда свалена с бутафория и лъжи. Още повече от манипулатори, които имат претенцията да бъдат носители на „нов морал”. В което впрочем имат шансове да ни убедят точно толкова, колкото в това, че могат да бъдат спукани на трамвая… гумите.

От сп. “Тема“