Преди четвърт век мечтаехме как СДС ще изгони комунистите. Днес комунистите са навсякъде около нас, дори и „вътре в нас”, след като доживяхме да си правят митингите на „Орлов мост”. А СДС го няма никъде. Никога не съм предполагал, че ще стигнем до такъв потресаващ срив, опошляване и корумпиране на политическата ни и медийна среда. И то, след приемането ни в ЕС и НАТО!
За всички е очевидно, че този абсурден парламент няма да изкара мандата си. Трябва да сме наясно обаче, че доминиращото електорално присъствие на триото „ГЕРБ, БСП и ДПС” е осигурено поне за следващите парламентарни и европейски избори. Въпросът е ще има ли и други парламентарни групи, кои ще бъдат те и какво политическо влияние ще имат за създаването на управляващо мнозинство, различно от сегашното.
Какви ли не ментори и капацитети „бабуват” при родилните напъни на Реформаторския блок, въпреки че ДНК-то му е от „люспите” и „мравките”, които разпиляха огромния демократичен ресурс на СДС и НДСВ. Каквито и чудеса да се случат обаче, ако парламентарните избори са в началото на 2014г., реформаторите ще имат не повече от 15-20 депутати, а ако са в един ден с европейските, ще стигнат евентуално до 25.
Единственият им шанс да участват в бъдещото управление е коалиция с ГЕРБ и евентуално НФСБ. И то пряко сили, благодарение на медийната кампания, осигурена от Икономедия и демонстративната подкрепа на президента Плевнелиев.
Във всяко едно отношение тандемът БСП-ДПС се оказва много по-добре и професионално подготвен за предсрочни парламентарни избори. Неслучайно, точно в разгара на летните протести, медийната империя на Делян Пеевски започна масирано да налага новия си радикално популистки политически проект „България без цензура” и медийната си звезда Николай Бареков като негов лидер.
Предполагам, че никой не очаква от един поръчков журналист, бивш личен медиен паж на Бойко Борисов, а сега смъртен негов враг, да се пръкне един нов и непорочен европейски политик. Напротив, разчита се точно на неговата безскрупулност и безцеремонност. Само човек с такава закваска може да оглави компроматната война, водена с огромен политически и медиен ресурс срещу президента, Икономедия, Герб, Реформаторския блок и кого ли още не.
Много хора си задават въпроса защо се бърза толкова много с налагането на партията „България без цензура” в политическото пространство. Как защо, защото ще има предсрочни избори. И те ще се състоят тогава, когато Николай Бареков с разюздания си популизъм и компроматната война, която води, ще събере достатъчна подкрепа, за да замени „Атака” в управляващото мнозинство на БСП и ДПС.
Тук е мястото да цитирам Меглена Кунева, която заяви наскоро пред БТВ „Когато питате за олигарси, следвайте парите – това е основен принцип не само в американската политика. Когато се появява политическа власт от нищото, голямо присъствие на един политик в медии, богати концерти и големи събития, вижте колко струват и следвайте парите. Когато проследите коя медия, индустрия, партия към коя банка водят, много добре се разбира кои са и откъде изникват новите лица, или маски по-точно, на олигархията”.
Може би съм прекален песимист, но съм убеден, че политическата и медийната среда във формално принадлежащата към „свободния свят“ България изглеждат напълно подходящи за още дълго и много потискащо популистко и клиентелистко управление.
За огромно съжаление, нито окупиращите университетите студенти, които крещят възторжено „Оставка” и искат незабавни избори, нито подкрепящите ги и просълзени от умиление преподаватели могат да отговорят на въпроса, как точно си представят политическото изражение на бъдещото мнозинство и правителство и какво ни очаква през следващите години.
Мога само полу на шега, полу на истина да ги посъветвам: Когато Орешарски си подаде оставката, не бързайте да ликувате и не прекратявайте протестите. Ще ви се наложи да останете още дълго на улиците – поне няколко години…
