Не е тайна, че основната част от дискусиите за общата селскостопанска политика на ЕК в периода 2014-2020 г. са предизвикани от плащанията на фермерите в новоприсъединилите се страни, сред които са България и Румъния. В двете държави край Дунава земеделските еврофондове създадоха сериозни диспропорции в субсидирането на различните сектори на селското стопанство, и то благодарение на недалновидна национална политика. В очите на всички каймакът отиде при зърнопроизводителите, които получават преки плащания за всеки декар земя, която обгрижват. Но колкото и да е странно, тъкмо тези производители излязоха на протести в края на миналата година, и то заради обещаните от правителството национални доплащания към европейските пари.
На първата публична дискусия за бъдещето на земеделието Ангел Вукодинов, председател на браншовата асоциация, подчерта, че изравняване на плащанията към фермерите в България и ЕС на практика няма и няма да има. Докато в ЕС получават по 55 евро на декар, а в България по 22 евро, за каква конкурентоспособност на международните пазари се говори, попита риторично той. Таванът на финансовия пакет за България е 860 млн. евро и е заложено той да бъде достигнат през 2016 г. Земеделският министър обяви, че ще иска това да стане още през 2014 г., но едва ли от Брюксел ще уважат исканията ни.
Вероятно в бъдещите пазарлъци за пари в земеделието трябва да се „поучим“ от гръцкия опит, където искането на ЕК съседите да върнат близо 425 млн. евро нерегламентирани държавни субсидии бе посрещнато на нож от ресорния министър и със заканата да подаде жалба в Европейския съд на справедливостта.