ВСС избра вчера Даниела Иванова за шеф на Специализирания апелативен съд, но не успя да избере ръководител на Софийската апелативна прокуратура. Последното назначение и поредният неуспешен опит за кадрово решение по високите етажи в съдебната система отново извадиха на показ добре позната истина – във ВСС има жестока битка на лобита.
Плурализмът на мнения е хубаво нещо, но когато става дума за сблъсък на идеи, а не когато има битка между интересите на този или онзи висш магистрат.
За съдия Даниела Иванова, която ще оглави Специализирания апелативен съд, например се говори, че е близка приятелка със скандално известната шефка на Софийския градски съд Владимира Янева. И сигурно тези приказки имат основание, защото една голяма група магистрати от ВСС демонстративно не взе участие в дебата около назначаването на Иванова. Т.е. те казаха: извинявайте, ама това не е наша битка. А това поведение е, меко казано, странно, защото членовете на ВСС са и кадровиците, и надзорниците на изтерзаната ни от скандали съдебна система.
Новият министър на правосъдието Диана Ковачева с основание каза, че ВСС се нуждае от реформи. Защото някак не е сериозно институцията, от която всички очакват да инициира реформите в Темида, през седмица да се занимава я с някой с магистрат, подслушвал любовницата си, я с пиян съдия, който се шегува със себе си, че е най-корумпираният, я с това, какво точно си е говорил еди-кой си прокурор с Красьо Черничкия. Впрочем във ВСС също отлично осъзнават това, важното е да осъзнаят, че трябва и да го променят.