Промените в енергийния закон не са чак толкова нови всъщност. Основното право, което документът ще гарантира, е свободата на избор на доставчик на ток и газ. Свободата обаче не гарантира нищо друго, освен нови по-високи цени на въпросната доставка.
По принцип и сега нищо не пречи, ако живееш в Западна България и трябва ЧЕЗ да държи елзахранването, който и да е да подпише договор, например с ЕВН, която снабдява югоизточната част на страната.
За да изпълни този договор обаче, клиентът ще трябва да плати на ЕВН за достъпа до преносните мрежи, както и до разпределителната мрежа на ЧЕЗ, на чиято територия се намира абонатът. Така може да се получи, че „транзитните“ такси могат и да надхвърлят максималната цена, определена от ДКЕВР. Цената на 1 киловат ток може да скочи далеч над регулираните 14 стотинки.
Изборът на доставчик по принцип върви само със свободния пазар, на който сега регулаторът иска да постави и малките и средните фирми. Тъй като на този пазар няма свръхпредлагане, а самата регулаторна комисия определя квоти на производителите, резултатът е един и същ – токът неизменно поскъпва. И на регулирания, и на свободния пазар.