България е на 59-о място в годишната класация на Световната банка Doing Business 2012, като страната ни пада с две позиции спрямо предходното издание. Първото място се заема от Сингапур, следван от Хонконг и Нова Зеландия. Четвъртото място е отредено на САЩ, а Топ пет се допълва от Дания. Последните пет места са за държави от Африка, отредени на африкански държави, и на опашката е ЧАД.
Публикуваният Doing Business 2012: Doing Business in a More Transparent World („Да правим бизнес 2012: Да правим бизнес в един по-прозрачен свят") анализира нормативната уредба, засягаща местните фирми в 183 икономики. Докладът класира икономиките по 10 показателя, касаещи бизнес регулациите, като например - започване на бизнес, време за прекратяване на бизнес, външна търговия. Методологията на изследването е разширена тази година с включването на индикатори за време за присъединяване към енергопреносната система.
На пръв поглед тази класация може да бъде приета като своеобразен успех за страната ни, защото тя показва някаква стабилност в бизнессредата у нас. Но тя може да се тълкува и по друг начин – въпреки усилията и обещанията на правителството нещата в тази област не помръдват към по-добро. Изобщо в подобни рейтинги винаги има за всекиго по-нещо, въпрос на избор.
По приблизителни оценки над 100 лицензионни и 600 регистрационни режима действат в страната. Освен това има над 1000 дейности, за които всеки предприемач трябва да си извади разрешително. Още близо 200 са съгласувателните режими. Грубата сметка сочи, че българският бизнес трябва да се съобразява с между 1900 -2000 режима. Техният брой никой не може да каже, защото тази материя е динамична и техният брой постоянно се променя. Според експертни оценки само около 400 от регулаторните режими са законово регламентирани. Близо 1300 от лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими действат на местно равнище. В централната администрация са съсредоточени около 600 дейности, които пряко влияят върху бизнеса и условията за правенето на бизнес у нас, въпреки политиката на ЕС за намаляването на държавната намеса в регулацията на икономическата дейност.
Всяко от последните правителства, което е управлявало страната е идвало на власт с обещанието да премахне административния хомот за бизнеса, но реалните резултати на практика все още не са големи. И в момента темата продължава да бъде актуална, тъй като годишните разходи за регулиране в България все още представляват значителна част от БВП, около 2.6%, или близо 670 млн. евро.
През тази година бе направена поредната поправка в закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол на стопанската поправка. Бе въведен за пореден път принципът на мълчаливото съгласие като универсален принцип във всички случаи, в които администрацията не отговори на заявление на фирмите в определен срок, а държавните и общинските такси няма да включват чиновническите бонуси. Мълчаливото съгласие за дейности на регистрационен режим означава, че кандидатстващата фирма ще се смята за одобрена, ако администрацията не се произнесе в срок. Сега е обратното. Досега мълчаливото съгласие се прилага само за разрешения и удостоверения за еднократни сделки, и то ако не противоречи на други разпоредби. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма тогава обещаха, че подготовката на съпътстващите наредби ще бъде приоритет, но те така и не се появиха. А иначе, в условията на криза премахването на ненужната бюрокрация е по–важно от всякога, тъй като тя намалява и без това малко останалите съпротивителни сили на бизнеса.