Горският сектор беше единственият, който остана извън полезрението на почти всички правителства през последните над 20 години. Затова и хаосът в горите е пълен, частни лица станаха собственици на държавни гори, и то не от най-дребните парцели. Като капак се оказва, че залесяваме едва 20 000 дка годишно, а е необходимо те да са поне 130 000 дка (стр.6). Горите обаче са белият дроб на Земята. Затова основна роля има залесяването. И докато правителствата гледат в перспектива от четири години, горите се отглеждат с перспектива от поне 130 години.
А пари така и така не достигат, но и преструктурирането става доста мъчително и трудно. Приетият сега закон едва ли ще направи съществени крачки към преодоляване на проблемите, защото създаването на нови шест предприятия и поставянето в конкурентна среда въпреки различния ресурс и възможности, допълнително усложнява процеса. Горският сектор не е като останалите. Държавата все още е собственик на 80% от тях и слава Богу. Нейно е задължението за тяхното опазване и възстановяване.