До 30 септември в дирекциите „Социално подпомагане” ще продължи приемът на декларации за отпускане на еднократната целева помощ за първокласниците, стана ясно вчера.
Подпомагането на родителите, които имат първокласник и изпитват финансови затруднения, безспорно е добро начинание. За съжаление обаче тази мярка най-вероятно ще обхване едва няколко хиляди семейства и няма да доведе до кой знае какъв положителен ефект. А статистиката наистина е плашеща – все повече деца отпадат от училище още преди да са завършили начално образование.
Точно затова е нужна национална стратегия, която наистина да задържи децата в училище. Осигуряването на общински автобуси, които превозват учениците от малките населени места в труднодостъпни райони до училищата например, също е добра инициатива, но сама по себе си не е достатъчна. Сегашните мерки просто са откъслечни.
Някак несериозно с всеки нов министър на образованието да започват дискусии за началото на учебната година, „за и против“ униформите в школата, или за това какви да са мерките спрямо родителите, които спират обучението на децата си. Трябва да има ясни правила, които да се спазват.
В конституцията ни ясно е записано, че обучението до 16-годишна възраст е задължително, но на практика всички виждаме, че улиците на градовете са пълни с безпризорни младежи, които изобщо не посещават училище, и така сами предопределят съдбата си на аутсайдери. Ето защо в образованието трябва да се заложи на дългосрочни цели, а не на извънредни мерки, които само „закърпват положението“.