В момента се обсъжда механизъм, според който националните доплащания да зависят от печалбите в съответния бранш, съобщи вчера вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков.
Впрочем, обявената вчера от вицепремиера идея под една или друга форма беше лансирана от независими анализатори през последните месеци. Действително няма никаква логика обществото да субсидира едно производство, в случая зърненото, а след това полученият от него продукт да бъде предлаган на същото това общество, но на пазарна цена. А обяснението, че цената зависи от международните борси, е, меко казано, неприлично, защото сериозна част от разходите са за сметка на бюджета – националния и европейския.
Проблемът обаче е по-глобален и опира до решението земеделските субсидии в България да се изплащат на базата на единица площ. Може субсидиите за декар пшеница и за декар домати да са еднакви, но разходите за зеленчука са в пъти по-големи. Но фермерът няма никаква вина, че сее пшеница и му се дават големи помощи. Рамката е поставена още при подписването на глава „Земеделие“ в договора за присъединяване на страната ни към ЕС.
Затова е важно сега чиновниците много да внимават какви ще бъдат новите правила на играта след 2014 г., когато ще се работи според реформираната Обща селскостопанска политика.