Икономическото министерство предвижда 500 000 лева за проучване на съществуващите сертифициращи практики у нас и в Европа, както и за разработване на национална система за качеството на туристическите обекти. В страната има различни подобни сертифициращи системи - „Автентична България“, „Стара планина“, „Зелена къща“ и др., които се опитват да дадат облик на качествения туристически продукт.
Какви ли не ISO и други стандарти има, но няма единен критерий. Това именно обосновава желанието на администрацията да проучи въпроса.
Но защо ни е нужен стандарт за качеството на услугите, след като нямаме изградена базисна инфраструктура? Вече толкова години не може да изградим цялостна визия на туристическия продукт, в която равнопоставено да участват държава, общини, бизнес, сдружения. Всичко се прави на парче и всеки допълва творческите хрумвания на Закона за туризма по свой собствен начин чрез застрояването, липсата на адекватна категоризация и на точна статистика.
Нещата трябва да се случват стъпка по стъпка, но комплексно, а не кампанийно. Оказва се обаче, че работата на парче продължава – иначе как да си обясним, че сега предстои да изготвим сертифицираща система за качество на обекти, до които няма как да се стигне.