Приватизацията на „Булгартабак холдинг“ все повече заприличва на емблематичния герой от пиесата на Самуел Бекет – Годо, който никога не идва. Сегашният 5-и опит за раздържавяване не прави изключение от предишните – управляващите обявяват, че има окуражаващ интерес както от корпоративни, така и от финансови инвеститори, чиито имена, както и по-рано се пазят в тайна.
За разлика от предишните процедури обаче сега няма свръхочакване за приходи в бюджета именно от тази сделка, нито пък някой вече нарича холдинга „златната кокошка“. Може би защото той бе редуциран до 3 фабрики от 22 някога. Затова сега се чакат и не повече от 100 млн. евро като цена, която някой да плати, за да вземе цигарените фабрики в София и Благоевград и тютюнопреработвателната в Плевен.
Дано обаче се намери някакъв сериозен купувач най-после, защото от 1997 г. досега всички сценарии с продажбата на „Булгартабак“ бяха проиграни. От тях стана ясно, че колкото и високо ние да оценяваме активите му, няма инвеститор, готов да плати цената. А оттогава досега тя непрекъснато пада.
От друга страна, да не забравяме и другия опит - в сделките за 1 долар. Показателен пример -„Кремиковци“.