Добрите намерения не са достатъчни за финансовия надзор

След пълната подмяна на ръководството на Комисията за финансов надзор (КФН) и новият курс, по който ще се кани да тръгне регулаторът, не закъсня. Миналата седмица се появиха „насоки за развитие на капиталовия пазар в България“, или кратко казано, целите и стратегията на КФН. Акцентите са отчасти до болка повтаряни неща и мантри като повишаване на ликвидността, привличане на нови инвеститори, приватизация, закон за клиринг и сетълмент.
От друга страна, се прокрадват и идеи, които отдавна са лансирани и внедрени на Запад - като онлайн търговията. Има и инициативи, които със сигурност няма да бъдат приети безболезнено от инвестиционна общност, каквито са осигуряването на пряк пазарен достъп за големите инвеститори като хедж фондовете без посредници и налагането на определен минимум на инвестиции в български книжа при пенсионните фондове.
Идеите обаче са едно нещо, изпълнението - съвсем друго. Факт, в който всекидневно се убеждават малцината останали смелчаци, инвестиращи на БФБ-София. Например за закон за клиринга и сетълмента се говори поне в последните 5-10 години, а той все е с пожелателен характер. И никой досега не се осмели да си постави срок кога ще влезе в сила. Затова е крайно време добрите намерения и различните идеи да бъдат облечени в персонална отговорност и краен срок. Така най-накрая инвеститорите ще бъдат убедени, че това, което е написано на хартия, може да бъде приложено и на практика.

Станете почитател на Класа