Проектозаконът за комисията "Кушлев" засяга между 80 000 и 400 000 домакинства, които са натрупали значителни нерегистрирани доходи през последните 15 години. Това обяви вчера икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии по време на дискусия около последния вариант за закон за отнемане на престъпно и незаконно придобитото имущество, изработен от Министерството на правосъдието. Странично засегнати от законопроекта, който има за цел да се бори с престъпността, ще са между 240 000 и 1 200 000 души, изчисли Ганев.
Основната критика на експертите към проекта е върху възможността държавата да преследва и отнема имущество, което не е придобито по престъпен или незаконен начин. По думите на участници в дискусията това ще се реализира чрез допускането в законопроекта на възможността, че всяко имущество над 60 000 лева, чийто произход не може да бъде доказан чрез документи, е придобито по престъпен или незаконен начин.
По думите на икономиста Георги Ганев данните на НСИ и БНБ за последните 15 години сочат, че нерегистрираната икономика, т.е. доходите от законна, но необявена дейност, е генерирала между 50 и 200 млрд. лева. По данни на статистическия институт този сектор е между 10 и 15% от БВП всяка година. „Това са предимно хора, които получават скрито част от заплатите си, работещите без трудов договор и самонаетите лица, които не се обявяват пред държавата. Отделно за този период в икономиката са постъпили над 30 млрд. лева от чужбина, чийто произход също остава неясен на ниво документи“, обясни Ганев.
Той уточни, че неговото проучване е базирано върху официалната статистика, която дава минимализирани представи за размера на нерегистрираната икономика. На тази база Ганев е изчислил, че странично засегнати от законопроекта може да са до 400 000 домакинства, или 1 200 000 души. "В мотивите към законопроекта се казва, че законът ще засегне стотици семейства. Допусната е малка грешка, става дума за стотици хиляди", добави Ганев.
Други експерти от неправителствения сектор оспориха вероятността да се осъществят поставените от правосъдното министерство цели на законопроекта. Според Иванка Иванова от "Отворено общество" законодателството създава възможност да се увеличат разходите за бюджета, отколкото за по-големи приходи. Адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии пък добави, че проектозаконът прекрачва дори и минималните стандарти за защита на човешките права. Според него казусът може да бъде отнесен до Конституционния съд и Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург. По думите му основни постановки на проекта дублират идеята на Закона за собствеността на гражданите от 1973 година. Държавата напълно се освобождава от задължението да доказва престъпен или незаконен произход на средствата на определен гражданин, смята адвокат Грозев.