Георги Велев Създаването на „Български енергиен холдинг“ не е в противоречие с европейската политика за разделяне на дейностите в енергийния сектор, каза вчера евродепутатът Атанас Папаризов. Той представи предложенията си за енергийната стратегия на Европейския съюз. Това е третият пакет от мерки, който се обсъжда в момента в Европарламента и предвижда разделяне на доставките от преноса и производството на природен газ и електроенергия. Осем страни, сред които България, Франция и Германия, са внесли предложение собствеността на газопреносните мрежи да не се разделя напълно по предложения от ЕС начин. Според Папаризов Брюксел допуска доставчиците да са държавни и създаването на нова структура, каквато предвижда България, няма да се повлияе от тази евродиректива. Според решението на правителството в мегакомпанията ще бъдат включени АЕЦ „Козлодуй“, НЕК, „Булгаргаз Холдинг“, Мини „Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. Папаризов смята, че създаването на холдинга е отговорът на правителството на евродирективата, валидна до2013 г. Според нея всеки производител на енергия, който замърсява, ще плаща глоби.. По този начин се натоварват ТЕЦ-овете, които работят на въглища и емитират диоксид, каза Папаризов. В края на 2007 г. квотата на България бе намалена от 67,6 млн. т на 42,3 млн. тона и предизвика силно недоволство сред бизнеса, тъй като глобите са непосилни за фирмите, а те не могат да инвестират бързо в очистващи съоръжения. Според Папаризов чрез създаването на новата компания ще могат да бъдат разпределяни квотите между фирмите в нея, но същевременно тя ще остане сериозен играч на пазара на квоти за вредни емисии. Ако квотите, които се полагат за петте дружества в холдинга, се дадат на мегакомпанията, ще се разпределят вътре в него. Квотите се отпускат от МОСВ и МИЕ. В крайна сметка може да се получи така, че АЕЦ „Козлодуй“ да прибави своята квота към тази на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Папаризов подкрепи създаването на холдинга и с друг аргумент. „Много е важно да се знае кой ще е гарант за заемите например на НЕК, която има кредит за изграждането на далекопровода до Македония. На държавата ще й е трудно да поеме тези гаранции при евентуално принудително разделяне на активите й, по-скоро това ще направи бъдещият енергиен холдинг", заяви евродепутатът от групата на ПЕС. Франция влиза в „Южен поток“ „Газ дьо Франс” е дала категорична заявка за участие в руско-италианския проект за газопровода „Южен поток”, съобщи евродепутатът Атанас Папаризов. Компанията бе обсъждана за седми участник в мащабния европейски проект за газова тръба „Набуко”. В нея заради позицията на Турция обаче за седми партньор бе избрана германската RWE, а „Газ дьо Франс“ се насочи към „Южен поток“. 400 милиарда долара,ще бъдат необходимите инвестиции за енергийната система на Европа до 2030 г. 160 млрд. долара от тях ще бъдат необходими само за газопреносната мрежа. Необходимо е да се осигури равен достъп до газопреносната мрежа, да се даде възможност да се засили конкуренцията и да се постигне постепенно чрез регионални инициативи един общ европейски пазар на природен газ. Към 2030 г. зависимостта на Европа от внос на природен газ ще достигне 80%.