Георги Велев Танкерите, които ще пренасят петрола за втория балкански нефтопровод АМБО до Бургаския залив, ще бъдат разтоварвани на плаващи буйове. Това съобщи за „Класа“ вчера Румен Николов, представител на компанията, която ще изгражда тръбата от Бургас до албанското пристанище Вльора. Трасето минава и през Македония и първоначалният замисъл бе от Вльора да се направи връзка с Адриатика. Според Николов танкери от по 100 - 200 000 т не могат да влизат в Бургаския залив, защото е прекалено плитък. Това предопределя и избора на технологията за разтоварване на корабите. „Все още сме я обсъждали и не е определено дали да е буй или стационарно пристанище“, коментира вчера председателят на УС на „Проектна компания Бургас-Александруполис БГ“ Стефан Гунчев. Според него разтоварването чрез буйове е икономически по-изгодно и по-безопасно, но се обсъжда и вариант за изграждане на стационарно пристанище. За да може тези танкери да влизат в залива, до пристанището трябва да бъде изградена т.нар. пирсова стена. Според предпроектното проучване за Бургас-Александруполис, направено от немската фирма ILF през 1999 г., трябва да се изгребват периодично около 6 млн. куб. м наноси по дъното, за да влизат корабите. Това обаче щяло да направи проекта икономически по-малко ефективен, смятат експерти. АМБО и Бургас-Александруполис ще имат отделни терминали. Производител на буйовите терминали в Новоросийск е швейцарската фирма CBM, каза Николов. Според него, когато са били строени съоръженията в руския град, са стрували по $25 млн. всеки, но сега цената им е скочила двойно. От офиса на АМБО потвърдиха също, че за техния проект ще бъдат използвани буйове като тези в Новоросийск. Фирмата, която ще извършва екологичната експертиза, е американската Walsh envioronmental. От 2005 г. компанията е изявила готовност да извърши ОВОС на проекта. Според Николов обмисля се възможността да се смени компанията, която ще прави новото предпроектно проучване на АМБО. Предишното беше на щатската KBR. За своя терминал АМБО са избрали място за разтоварване на танкери с капацитет от 200 хил. тона на 7 км навътре в морето, близо до Поморие. Проблем според Николов в момента има само за изграждането на тръбата в отсечката от Бургас до газовата компресорна станция Лозенец близо до Сливен. Оттам е предвидено нефтопроводът да се движи паралелно на магистралния транзитен газопровод, собственост на „Булгартрансгаз“. Изходящата точка на петролопровода за Македония ще бъде близо до ГКПП Гюешево.