Георги Велев
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Разходите за външни услуги на електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН са нараснали с до 364% за петте години откакто стъпиха на българския пазар. Това съобщи вчера в Министерския съвет председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Данните са от регулаторния одит, който ДКЕВР направи на трите компании. Най-много са се увеличили разходите за аутсорсинг на германската компания Е.ОН, която е собственик на елмрежата в Североизточна България. Разходите за външни услуги на ЧЕЗ, собственик на мрежата в Западна България, пък са се покачили с 316% от 2005 г. до сега. Със 199% са се вдигнали разходите на ЕВН, която доставя ток на Югоизточна България.
Според Семерджиев това са значителни разходи, които така или иначе не е ясно как са обосновавани. По думите му едно от дружествата държало 200 млн. лв. на депозит в банка. При лихва от 8% то печели само от това по 16 млн. лв. годишно, изчисляват от ДКЕВР. Според Семерджиев ЕРП-тата имат задължение да присъединяват нови клиенти към мрежата, а непрекъснато се оплакват, че нямат достатъчно средства. От ДКЕВР отново заявиха, че фирмите няма да получат одита, защото изнесените данни са взети от тях и те са наясно. Междувременно премиерът Бойко Борисов разпореди документът да бъде даден на прокуратурата.
Заради нарушенията на лицензията ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН може да платят глоба до 1 млн. лв. Проблемите в дружествата са ставали пред погледа и на представителите на държавата в тях, каза вчера Борисов. Затова прокуратурата трябва да потърси отговорност за нарушенията и от тези хора.
Между 6,5 и 7% допълнителни приходи има газоразпределителната компания „Овергаз Инк“, но те не се отчитат в цената на природния газ за крайните потребители, каза вчера изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Димитър Гогов. По думите му изчисленията са направени на базата на закупените количества природен газ от дружеството от 1998 г. до сега. Това са допълнителните 140 млн. долара приходи, които би трябвало да отидат за развитието на газоразпределителната система у нас, подчерта Гогов. Около 60% от цялото количество природен газ за страната за второто тримесечие са закупени от „Овергаз“, а останалото се закупува основно от компанията „Винтерсхал“. Освен тези двама посредници малки количества гориво у нас се доставят и от „Газпром експорт“. С това дружество страната ни иска да сключи нов дългосрочен договор. В разговорите за новия контракт „Булгаргаз“ ще търси начини да намали цената на доставяния у нас природен газ под 300 долара за 1000 куб. м, призна Гогов.
Преговорите с Русия за природен газ са водени така, че ние не знаем на каква цена ни продава „Газпром“ и каква е печалбата на посредниците, коментира Борисов. Ако бях водил такива преговори, никога не бих ги наричал „голям шлем“, категоричен бе премиерът.
В момента „Булгаргаз“ купува горивото за 338,40 долара за хиляда кубика. На границата се фактурират между 60 и 67% от вътрешната цена на горивото, обясни Гогов. За „Булгаргаз“ се начисляват 1,5%, а за „Булгартрансгаз“ - по 3,5 на сто. За компаниите остават средно по 32% от крайната цена, което е практика и в Европа.
По думите на Гогов газоразпределителните дружества продават до 16% от доставяните количества природен газ у нас. От началото на годината „Булгаргаз“ продава по-евтин газ, отколкото плаща на доставчиците.
Междувременно еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер заяви, че „Газпром“ няма да успее да разклати проекта за газопровод „Набуко“ с конкурентния „Южен поток“. Предложението на руския енергиен гигант към германския концерн RWE да се включи в изграждането на руския газопровод се приема спокойно, каза той.