Димитър Семерджиев е ст.н. сътрудник I степен и доктор по икономика на туризма, директор до 1994 г. на научния институт „Туристконсулт“. Специализирал „Стратегическо планиране в туризма“ в Сен Гален, Швейцария. Бил е съветник по въпросите на туризма в Южен Йемен. Участвал е в изготвянето на новата стратегия за туризма, която тепърва се съгласува с министерства и ведомства. - Г-н Семерджиев, представихте ваш вариант на устойчиво развитие на туризма. Защо се оказва, че има две стратегии? - В стратегията на Държавната агенция по туризъм не участваха модерно мислещи специалисти като доц. Марин Нешков, доц. Стоян Маринов, доц. Дъбева с мотива, че искали заплащане за консултантските си услуги. Нямаше квалифицирани специалисти, които да я напишат адекватно. През 2006 г. обаче беше одобрена стратегия за развитие на туризма за периода 2006-2009 г., за която бяха „потрошени” 1,340 млн. евро. Досега от нея няма никакъв ефект. Новата стратегия трябваше да бъде готова през юли. Докато се чудеха как да я направят, аз подготвих своя. Председателят на ДАТ Анелия Крушкова четири пъти искаше представянето на стратегията. Затова внесох моята на работната група. - Кои са слабите страни на новата стратегия? - Първо, направена е по системата „режи-лепи” (copy-paste). Стратегията е копиране на европейски документи, част от стратегията на гръцкия консултант Христос Петреас, изготвил документа през 2006 г., и останалата част е моя. Най-важното е тя да подсказва на бизнеса проекти, за които да кандидатства за средства от оперативните програми. Това беше основното изискване на премиера Сергей Станишев. В моята дадох 146 приоритетни дейности, всяка от които може да се използва като основа за проект. Например как профилът на „Слънчев бряг” да се промени. От рай за децата и семеен курорт да се превърне в един от най- големите развлекателни центрове в Европа с повече съпътстващи услуги - голф, яхтени пристанища, спортни центрове, здравен и СПА-туризъм. Презастрояването не е български патент. В Испания, откъдето го „внесохме”, вече искат субсидии за събарянето на туристически обекти. Това ще започне и при нас. В „Св. Св. Константин и Елена“ и „Албена“ вече започнаха. - Идеята е, че стратегията тепърва ще се доработва и конкретни параметри могат да бъдат вкарани в документа? - Това можеше да се направи, а не да се добавя. Стратегията на практика не е готова. Ясно е, че ще има, важното е каква. Няма специално отделено място на здравния туризъм, не се разглежда въпросът с ваканционните имоти, които се утвърждават като много силен туристически продукт. Търговската ни политика също трябва да се развие в по- широк план, а не да се насочваме само към близките и европейски страни. - Къде е мястото на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) в развитието на туристическия бранш? - Сега агенцията се занимава с националната реклама и с категоризацията. Нейната позиция е нещо като на американски наблюдател, образно казано. Българският туризъм се развива не благодарение на ДАТ, а въпреки помощта на ДАТ. - Необходими ли са промени в закона за туризма за осъществяването на стратегията? - Трябва да се направи нов закон за туризма. Но се опасявам, че и този път няма да се изготви професионално, нужни са други хора, както и ново поколение неправителствени организации. Повечето сега са кухи, самозадоволяващи се структури. За да се обедини бизнесът, е необходим закон за браншовите организации. - Видно ли е от стратегията колко важен е за България туристическият бранш? - Всички останали страни имат много амбициозни планове за развитието му. В стратегията си аз предвиждам 7 млрд. евро приходи, но за да стане, трябва да имаме и много добра статистика, а нашата е безобразно слаба. Не можем да хванем колко са екскурзиантите, не знаем колко са леглата, колко са нощувките... Вече година се бави туристическият регистър, а не е стигнал доникъде. Трябва да се направи сателитен баланс, за да се види приносът на туризма в държавата. Полезното на стратегията е да създаде варианти на проекти. Идейни проекти Морски туризъм: - „Златни пясъци“: инвестициите да се насочат главно в инфраструктурата на комплекса - повече зелени площи и паркинги. - Да се формират селища и обекти в буферните зони (от 5-30 км от морето). Създаване на автентични исторически селища в района на Варна, Бургас, Добрич, Шумен, Сливен, Силистра, Стара Загора. - Да се разработят комплекси с нискоетажни ваканционни жилища, басейни и терени за голф, сателитни хотели със собствена плажна ивица, яхтени пристанища, нудистки селища, специализирани детски курорти. Използване на оригинална архитектура като ваканционно селище с уникални каменни къщи до „Каваците“ или типични възрожденски къщи в района на „Елените“. Планински туризъм: - Изграждане на нови туристически селища „на зелено” в района на Плана планина, Родопите, Стара планина, до Благоевград. - Изграждане на спортно-туристически комплекс „Берковски Балкан” с капацитет около 8000 легла с екопътеки, писти за биатлон, сноуборд, хеликоптерна площадка. - Изграждане на регионални центрове за средната класа в районите на Семково, Сютка (между Велинград и Ракитово), Тетевен, Троян (Беклемето). Здравен туризъм: - Комбиниране на морския и планинския с лечебния туризъм. По Черноморието, като се използва и калолечението, особено в Шабла, Тузлата, Поморие. Планинският туризъм да се комбинира и с конгресен и културен. - Да се активизира предлагането на уникални енергийни центрове и зони като Мадара, Побитите камъни и зоните за т. нар. езотеричен туризъм. - Законови промени - регламентиране статута на балнеолечебните, СПА и уелнес-центрове, нов закон за устройството и развитието на балнеологичните курорти, определяне на оптимален капацитет на курортите в съответствие с ресурса на природната среда. Културен: - Чрез културните коридори Балканите могат да предложат общ туристически продукт. В закона за културното наследство да се регламентира развитието на т. нар. тематичен туризъм. - Ежегодно да се подготвя каталог за постоянните културни прояви с фиксирани дати и дни за следващата година. - Изграждане на мрежи от природни и екохотели, да се разработи екотуристическа карта на България. - Екотуризмът да се синхронизира с екоземеделието, да се преодоляват рестрикциите на „Натура 2000”, като се разработят проекти за развитие на устойчив туризъм (вкл. чрез формиране на мрежа от иновационни хотели от типа „Хил топ”, с екотермални и екосоларни системи). Конгресен: - В България се организират 2,5 пъти по-малко международни конференции в сравнение с Хърватия и Словения, изоставане има по броя резервирани конференции за следващи години. - Да привлечем конгресни прояви и малки фирмени мероприятия от балканските страни, нужни са конгресни центрове с поливалентна използваемост. - Тези мероприятия са скъпа инвестиция, поради което трябва да се осигури държавна и общинска подкрепа. Спортен и приключенски туризъм: - Специално внимание на туризма по Дунав, религиозен туризъм, детски туризъм, хазартен туризъм, голф туризъм (до 2013 г. да бъдат изградени 15 голф игрища, а до 2020 г. - 40 центъра). - Винен и кулинарен, яхтен туризъм ( до 2013 г. България да се утвърди като водеща страна на Балканите и ежегодно да преминават по 20-25 хил. лодки, приоритетно да се ползва формата на т.нар. чартър- яхти, давани под наем). Въпросите зададе Рая Атанасова