Кредитори на „Кремиковци“ идват на крака в София
Собствениците на облигации от „Кремиковци“ пристигат до края на седмицата в София за преговори по продажбата на металургичния комбинат, научи „Класа“ от правителствен източник. Представителите на големите инвестиционни фондове York Capital, QVT Fund, Royal Bank of Scotland и Credit Suisse, които държат над 60% от бондовете на предприятието, ще се срещнат с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според слухове те ще имат и разговори с други възлови личности от управленските среди.
Руслан Йорданов
Собствениците на облигации от „Кремиковци“ пристигат до края на седмицата в София за преговори по продажбата на металургичния комбинат, научи „Класа“ от правителствен източник. Представителите на големите инвестиционни фондове York Capital, QVT Fund, Royal Bank of Scotland и Credit Suisse, които държат над 60% от бондовете на предприятието, ще се срещнат с министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според слухове те ще имат и разговори с други възлови личности от управленските среди.
„Не знаем за такава среща, в програмата на министъра не е предвидена“, съобщиха вчера от пресцентъра на eнергийното министерство (МИЕ).
През 2006 г. индийският собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал взе облигационен заем от 325 млн. евро, а попечител на емисията е британската компания Law Debenture Trust Corporation. Преди седмица Law Debenture предупреди, че може да наложи запор на акциите на комбината заради неспазване на поетите ангажименти към кредиторите.
QVT Fund, един от най-големите облигационери, също обяви, че индийският собственик на „Кремиковци” не може да преговаря за продажбата му. Фондът съобщи, че бондхолдърите са в напреднал стадий по приключване на процедурата да получат контрол над собствеността на комбината и на авоарите на дружеството, в случай че облигациите не бъдат изплатени обратно. Във вторник вечерта собствениците на ценни книжа от „Кремиковци“ са провели напрегнато 3-часово заседание с видеоконферентна връзка между София, Лондон и Ню Йорк, на което са обсъждали бъдещето на комбината.
Според запознати пред облигационерите стоят два варианта – да оставят американската банка Merrill Lynch, чрез която бяха емитирани книжата, да консултира продажбата, или сами да се заемат със сделката. Банката беше наета от Прамод Митал, за да изготви финансов анализ на състоянието на „Кремиковци“, който според Митал едва ли ще е готов по-рано от два месеца.
Няколко са потенциалните купувачи на „Кремиковци“ – „Ферекспо“ на украинския милиардер Константин Жеваго, „МЕТ Инвест“ на неговия сънародник Ренат Ахметов, американската U.S. Steel и руската „Евразхолдинг“ на Александр Абрамов. Най-сериозни ангажименти пред българското правителство досега е поел Жеваго, който на 30 януари се срещна с премиера Сергей Станишев и икономическия министър Петър Димитров. Единствено украинският бизнесмен се е съгласил черно на бяло с гаранционни писма с поставените от кабинета условия – да вложи 60 млн. лв. оборотен капитал на месец, 50 млн. лв. - за изпълнение на плана за жизнеспособност и 25 млн. лева - за подобряване на екологичните показатели.
„Кремиковци“ е привлекателен най-вече заради прилежащите му земи на площ от 19 хил. дка. Дълговете на предприятието, възлизащи на 1,370 млрд. лева, представляват около 80% от стойността на земята, и то при сегашните стойности от 45 евро/ кв. м, изчислиха експерти пред „Класа“. През есента на миналата година главният архитект на столицата Петър Диков лансира идеята за закриването на „Кремиковци“ и изграждането на „София сити“ на негово място. Интерес към проекта за 2 млрд лева прояви катарски инвестиционен фонд. Алтернативен вариант предвижда изграждането на хайтек парк при запазване на завода.
Следствието проверявало "Кремиковци"
Националната следствена служба (НСлС) започва проверка за източването на "Кремиковци"и за наличието на корупционни практики, съобщи вчера лидерът на партия "Ред, законност и справедливост" Яне Янев след среща с шефа й Бойко Найденов.
Комбинатът бил ощетяван чрез продажбата на недвижими имоти, неизгодни финансови операции и износ до подобни предприятия зад граница, собственост на Прамод Митал, твърди Янев. Освен това закрити производства се давали на частни фирми за нарязване на скрап. Ценните материали пък минавали границата във вид на вагони с отпадъци. "Вагоните се пълнят с продукция, а отгоре се засипват с боклук и така се изнася незаконно ценна суровина”, обясни Янев.
От РЗС са предали на следствието и нотариален акт, от който се виждало, че бившият главен изпълнителен директор Александър Томов е продавал земи на комбината за 16 лв./кв. м, в пъти по-ниско от пазарната цена. На следствието били предоставени и докладни записки от управление „Вътрешен контрол” в комбината, които показвали някои търговско-финансови спекулации с активи на „Кремиковци“.