Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Промишлеността и високите технологии са секторите, които генерират 90% от експорта и могат да осигурят устойчив растеж на страната. Това заяви икономическият министър Трайчо Трайков по време на заседание на Съвета по икономически растеж, което се провежда за пръв път от 2006 г. насам, с участието и на работодателските организации.
Докладът „Българската икономика - състояние и стратегия за развитие", изготвен от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), съдържа анализ на развитието на българската икономика през последните 13 години и идеи за промяна на модела й.
Използвайки географското си положение, България може да се превърне в първата страна - партньор на големите икономики от Източна Азия, коментира Трайков. Той беше категоричен, че секторите, свързани с използване на природни ресурси и евтина работна ръка, не могат да осигурят устойчив и висок икономически ръст в дългосрочен план заради ограничените запаси от суровини в страната, непостоянните им цени и конкуренцията на държави с по-евтина работна ръка.
Традиционните сектори – земеделие и туризъм и добивна промишленост, имат място в структурата на нашата икономика, но въпросът е откъде може да дойде големият скок, каза още икономическият министър.
Отраслите с най-голям потенциал са свързани с висок интензитет на иновациите – информационните технологии, екотехнологиите и технологиите, свързани със здравето.
Последните години в България са влезли 36 млрд. евро чужди инвестиции, но въпреки това нашата икономика все още е най-изостанала в ЕС, имаме най-малък БВП на глава от населението. Делът на индустрията у нас нараства за разлика от ЕС, където услугите играят по-важна роля. В земеделието и туризма се наблюдава траен спад. Заетите в страната ни са най-вече в секторите с евтини ресурси и евтина работна ръка, докато в ЕС в отрасли с високо ниво на иновации работят 40% от хората, обясни зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов. Той представи мерките, които могат да обърнат ситуацията. Националната цел, приета от МС, е разходите за научни изследвания да са между 1,4 – 2% от БВП, за сравнение през 2008 г. те бяха 0,5%. Частните инвестиции в иновации ще бъдат стимулирани с до 50% финансова субсидия за приоритетни проекти. Стартират три фонда за рисково финансиране, гаранционен фонд и кредитни линии по програмата Jeremie на обща стойност 270 млн. евро. По програма административната тежест трябва да бъда намалена с 20% до 2012 г., но според министър Трайков намалението може да достигне дори 35%, а това ще спести 160 млн. лв. на бизнеса. Ще бъде създаден единен орган за концесии на подземни богатства, в момента се подготвя и закон за иновациите. Поддържането на ниски данъчни ставки въпреки икономическата криза и за разлика от съседните държави също е сред мерките, които биха привлекли чуждестранни инвестиции.


Отрасли с потенциал

---

Според стратегията на икономическото министерство страната ни трябва да заложи на ИТ технологии – производство на електронни елементи, компютърна техника, радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника, битова електроника, оптични уреди и апарати, компютърно програмиране, програмни продукти. Екотехнологиите са другият приоритетен отрасъл, тук се включват производство на електрически двигатели, трансформатори, акумулаторни батерии, лампи и осветители, машини и оборудване с общо и специално предназначение, производство и пренос на еленергия, събиране и обезвреждане на отпадъци. Здравните иновации също имат сериозен потенциал за развитие. Става дума за производство на лекарствени вещества и продукти, медицински и зъболекарски изделия, производство на здравословни храни, балнеология.