Георги Велев
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Предвижда се до края на 2011 г. у нас да бъде създадена енергийна борса, която да работи в сътрудничество с трейдинговите платформи на съседните страни. Това се планира в проекта за енергийната стратегия на България, която се подготвя от ресорното министерство.
Очаква се до 2020 г. вътрешното потребление на ток да нарасне с 8% спрямо 2005 г., а до 2030 г. ръстът ще е с 23%. Нарастващата нужда от енергия изцяло ще бъде гарантирана от вътрешното производство, очаква се да има и излишък на енергия. Затова през 2020 г. износът на ток се предвижда да достигне 10,4 млн. гвтч, а десет години по-късно той ще бъде 13 млн. гвтч. За сравнение през тази година се очаква да бъдат изнесени около 4,2 млн. гвтч. ток. В периода 2025-2030 г. се планира да бъдат изградени нови заместващи мощности на лигнитни въглища, които да имат технологии за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид.
До 2020 г. пък се предвижда у нас да бъдат въведени в експлоатация два нови 1000 мвт. ядрени блока. Не е уточнено дали те ще бъдат построени на площадката на сегашната АЕЦ „Козлодуй“ или на площадката в “Белене“. От правителството ще осъществяват единствено институционална подкрепа за ядрените проекти, което означава, че държавата няма да дава пари за строителство на подобен тип мощности. Правителството ще поиска и удължаване на експлоатацията на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ до 2030 г.
Като основен фактор за нарастващите цени на енергията в стратегията е отбелязано повишението на вносните ресурси. С предприемането на мерки по енергийна ефективност и подобряване на използването на местните енергийни ресурси заедно с новите ядрени мощности се очаква зависимостта ни от вносни суровини да намалее до 45,8% през 2020 г. Десет години по-късно тази зависимост вече ще е 43,3 на сто. По данни на МИЕТ страната ни сега е зависима на 49,5% от външни енергийни доставки. При осъществяване на целевия сценарий на правителството за подобряване на използването на енергия се очаква енергийната интензивност да намалее с 21%, а БВП да се повиши с 58,5% спрямо 2005 г.

Ударно повишаване на газификацията

От правителството предвиждат рязко повишение на битовата газификация, като до 2020 г. нейният дял у нас ще се повиши от сегашните 1,5% до 30 на сто. Това ще доведе до над 1 млрд. лв. спестени разходи за енергия, но в същото време ще увеличи зависимостта ни от внос на синьо гориво.
Предвижда се проблемът с вноса и диверсификацията на доставките да бъде разрешен чрез изграждане на терминали за втечнен газ на Егейско море съвместно с Гърция. На българското черноморско крайбрежие ще бъде създаден терминал за компресиран природен газ, до който танкери в Черно море ще доставят гориво от тръбата, свързваща Грузия и Азербайджан. Друг приоритет е създаването на междусистемни газови връзки със съседните страни. Освен в газификацията държавата ще подпомага хората при изграждането на локални системи за производство на ток и топлоенергия от ВЕИ-та.


Стимулите за ВЕИ продължават и след 2015 г.
В сектора на ВЕИ-тата държавата ще продължи да стимулира високоефективното производство на ток от когенерациите, строителството на слънчеви и вятърни централи, както и мощности на биомаса. При водните проекти се очаква да се подобри оползотворяването на водите на реките Места и Арда. За Места е планирано пренасочване на част от потока й към каскадата „Доспат-Въча“ след пуска на хидровъзел „Цанков камък“.
Сред абстрактните идеи на правителството е подкрепата за въвеждане на електрически автомобили, захранвани с ток от ВЕИ.
В стратегията се предвижда свръхпроизводство на възобновяеми енергийни източници в периода 2012 – 2018 г., като той ще варира между 4 и 122 хил. т нефтен еквивалент годишно. При запазване на сегашната политика в сектора (Базов сценарий) страната ни няма да може да достигне целта си от 16% дял на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление, през 2020 г. то ще е само 13%. Ако се постигнат стратегическите цели на правителството, то делът на ВЕИ-тата ще достигне 18,8 на сто.
Крайният ефект от постигане на поставените цели е към 2020 г. общите енергийни разходи да намалеят с 2,7 млрд. евро годишно. В проекта на стратегията не са споменати големите енергийни проекти като газопровода „Южен поток“ и петролопровода „Бургас-Александруполис“.