Лили Мирчева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

- Г-н Главчев, какво ще се промени в параметрите на актуализирания бюджет за 2010 г. между първото и второто четене в парламента?

- В момента текат преговори с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), за да се приемат техните предложения за категоризация на общините, така че подходът при съкращаване на разходите да е диференциран.

- Направен ли е анализ колко от общо 264-те български общини ще бъдат „пожалени“ от 15% съкращаване на републиканските субсидии?

- Не ми се ще да се ангажирам с конкретни цифри, защото преговорите все още продължават. Има няколко дни още, за да се внесат предложенията в бюджетната комисия.

- Ще се съобразите ли с искането на Синята коалиция да бъдат разписани по пера как ще се харчат 1,2 млрд лв. от фискалния резерв?

- Коментираме това предложение, но технически нещата стоят така, че конкретните разходи се определят в постановление на Министерския съвет. Вярвам, че партньорите ни от Синята коалиция ще се убедят в нашата откровеност и че парите ще се харчат така, както е посочено в мотивите, т.е. 660 млн. лв. са за разходи, възникнали в предходен период и поети от предишното правителство, 180 млн. лв. за инфраструктурни проекти с национално значение. Други 142 млн. са за социални разходи, под условието, поставено от вицепремиера Дянков, че това ще се случи след реформи в социалното министерство, каквото условие той постави и за 220 млн.лв., които ще се отпуснат за здравната каса. Парите, предназначени за тютюнопроизводителите, са 116 млн. лв. и 45 млн. лв. за Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

- В крайна сметка кабинетът ще има окончателната дума за вето над парите?

- Да, и той ще потвърди това, което е записано в мотивите на предложението за изменение на Закона за държавния бюджет за 2010 г.

- Защо от Синята коалиция се опасяват, че парите може да се харчат непрозрачно?

- Те са в правото си да имат опасения, но в хода на разговорите, които водим, смятам, че проявяват разбиране и няма да има проблем с подкрепата им на второ четене на актуализирания бюджет. Мисля, че досега сме доказали с действията си, че харчим парите по предназначението им и спазваме поетите ангажименти.

- От много страни упрекват кабинета, че не направи всички възможни съкращения на публичните разходи. Как ще убедите обществото, че правите необходимото в тази посока?

- При откриването на дебатите за първо четене на актуализацията на бюджета в пленарна зала аз аргументирах забавянето на реформите с аргумента, че това е процес. А той продължава повече от 20 г. с променлив успех в България. От друга страна, причината е нежеланието на мнозина да се промени статуквото. В продължение на 20 г. те са акумулирали сериозен ресурс и сега го влагат, за да не се изгубят позициите си. Ние полагаме усилията, които са възможни, за да прокараме реформи и приемаме помощ от всеки, който иска те да се случат.

- Как ще противодействате на тези среди и на продължаващото „криминално“ изтичане на публични средства?

- Ние сме разработили пакет от законопроекти от контролни закони и това са Законът за вътрешния одит в публичния сектор, Законът за финансовото управление и контрол на публичния сектор, Законът за независимия финансов одит и Законът за Сметната палата. Искаме да обхванем целия спектър на контрола, като се започне с предварителен, текущ, последващ, за да спре изтичането на публични средства. Три от тези законопроекта вече са на второ четене в парламента. След приемането на ревизията на бюджета смятаме да насочим усилията си натам.

- Все пак разпоредителите с бюджетни средства са ясни и досега можеше поне да се направи анализ къде могат да се съкратят, къде да се слеят и да се действа за реформи в държавните структури.

- Правят се анализи, но не бива да се избързва, за да няма сътресения и нарушение на качеството на публичните услуги.

- Кои са по-екстравагантните идеи за съкращаване на публичните разходи, които се предлагат сега?

- Примерно за намаляване броя на областите, което е добре прието от повечето парламентарни групи.

- Опозицията твърди, че ще се стигне до втора актуализация на бюджета до края на 2010 г. и че ще стопите фискалния резерв до минимум.

- Когато има дефицит, възможностите са две – или да се финансира от фискалния резерв, или да се прибегне към заем. По-нормалното е да се вземе от резерва, защото там се акумулират средства, взети от хората и бизнеса чрез данъци. Парите, за които са предназначени – предимно за социални разходи или плащания към бизнеса, всъщност се харчат от източника, от който са създадени.

- Евростат отново ни нареди на опашката по бедност сред европейските държави. Ще успеем ли някога да сменим позицията си, или ще чакаме Албания да влезе в ЕС, за да станем предпоследни?

- Да се развива икономиката и да се повиши производителността на труда бе идеята, с която бе създаден проектът ГЕРБ и това е заложено още в предизборната ни програма. Ние ще положим всички усилия това да се случи.

- Докъде стига силата на фискалните мерки, за да се стимулира икономиката?

- Запазването на данъчната ставка в условия на криза си е антикризисна мярка. Дори в консервативна Англия прибегнаха до увеличаване на ДДС. Друга мярка е разплащането на 660 млн. лв. стари договори с бизнеса. 180-те млн. за инфраструктура са от същия тип. Поемането на ангажимент за социални разходи, но само срещу реформа, също е дясна мярка, която стимулира икономиката, но пък предпазва най-бедните слоеве на населението. Ние имаме преподреждане на приоритетите. Ако фискалната ни цел беше балансиран бюджет в края на 2009 г. с идеята за влизане в ERM 2, сега фискалната ни цел е да се съберем в 3% дефицит.

- Шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова заяви в интервю, че ще се търси промяна на данъчната философия, което даде основание да се заговори за увеличаване на преките данъци или за премахване на плоския данък.

- Струва ми се, че медиите продължиха нейната теза за данъците, но тази тема не стои пред нас сега. Това може да стане догодина след задълбочен анализ на икономиката и събираемостта на приходи.

- А какво стана с намерението на кабинета да налага екзотичните данък лукс или банков налог?

- Тези законопроекти бяха оттеглени от МС.

- Защо се наложи министър Симеон Дянков лично да отиде при еврокомисаря по валутните въпроси Оли Рен и да обяснява ревизията на дефицита, заложен в актуализирания бюджет?

- Защото отново се създаде медийна психоза от една рутинна проверка, каквато ще се извърши в още 24 страни в ЕС със свръхдефицит.

- Но към България отправиха предупреждение.

- Мисля, че се е случило по случайност. Видяхме, че след срещата между Симеон Дянков и Оли Рен нещата се поизчистиха според изявлението и на двете страни, т.е. доказа се, че ще се извърши рутинна проверка, която се прави на две години. Такава бе планувана през март, но заради заетостта на експертите от Евростат не се състоя тогава. Друг повод за колебание на комисар Оли Рен е, че не е била нотифицирана при него ревизията на бюджета за 2010 г., но процедурата не е преминала през Народното събрание. Нека не забравяме, че европейските партньори са доста мнителни след случаите в съседни държави. Виждате, че обстановката в цяла Европа е несигурна. В еврозоната има турбуленции, еврото отслабва и е нормално Еврокомисията да върви към засилване на финансовия контрол. Подобни мерки се предприемат консолидирано и към всички страни членки. Затова смятам, че е чиста случайност България да е избрана за такава проверка.

- А не мислите ли, че истинската причина за безпокойствието на Еврокомисията е рязко нарасналият дефицит от 3,8% от БВП в ревизирания бюджет за 2010 г.?

- Не мисля, че това е повод за притеснение при тях, защото в дефицит от 3,8% на начислена основа, в цяла Европа се събират 5-6 страни. Трябва да разделим проверките на две, защото едната е за 2009 г., а другата е за 2010 г. и по-скоро става дума за рутинната проверка за 2009 г. Смятам, че обясненията на министър Дянков, защо при допускане на 1% ръст, всъщност се стига до този дефицит, са удовлетворили еврокомисар Оли Рен. Смятам дори, че няма да достигнем 3,8% дефицит, а ще се съберем в Маастрихтските критерии от 3% и да не стигнем до свръхдефицит.