- Г-н Попчев, смятате ли, че е възможно газопроводът „Южен поток“ да заобиколи страната ни, както предупреди президентът на „Газпром“ Алексей Милер?
- В междуправителственото споразумение България-Русия за проектиране, изграждане и експлоатация на газопреносната система „Южен поток“ България с основание се определя като ключова транзитна страна. Едно “заобикаляне” на нашата територия от „Южен поток“ – дори когато той е само на чертожната дъска, би бил преднамерен акт на излизане от буквата и духа на това споразумение. Освен това, такъв акт би противоречал на пазарната логика и някои геоложки особености. Независимо от повишената чувствителност по проблеми на енергийните проекти с участие на двете страни, засега отсъстват политически и икономически причини за такъв ход от руска страна. Министър-председателят Бойко Борисов даде да се разбере в публичното пространство, че по принцип няма проблеми за проекта „Южен поток“. Това потвърждава интереса на София към газопровода. То обаче не означава, че на експертно равнище няма какво да се обсъжда както с руската страна, така и между заинтересованите страни - членки на ЕС.

- Повече би спечелила, или повече би загубила според вас България, ако „Южен поток“ ни заобиколи? Това ще се отрази ли на взаимоотношенията ни с Русия в контекста на преговорите за нов договор за доставка на газ?
- Българската страна винаги е разглеждала „Южен поток“ като част от дебата за енергийната сигурност на ЕС, в който ключов момент е постигане на диверсификация на източници, трасета и доставчици на природен газ. Още в подписания меморандум за „Южен поток“ между италианската ЕНИ и руската „Газпром“ на 23 юни 2007 г. проектът бе планиран като “европейски”. До ден-днешен обаче в ЕС отсъства консенсус за определяне на „Южен поток“ като “проект от европейски интерес” и това далеч не е по причина на България. На пресконференция в София комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер заяви отчетливо, че за ЕС газовият проект „Набуко“ е приоритет. За „Южен поток“ ЕК вижда неговата реализация само ако бъдат изпълнени съответните юридически условия – т.е. енергийното право на ЕС. По отношение на руския газопровод България би желала да се съчетаят националният ни с общия за ЕС интерес. От тази позиция би трябвало да се разглежда всякаква представа за “печалба” или “загуба”, свързана с проекта.
За обвързване на преговори за нов договор за доставка на руски газ за България с предстоящи разговори между Българския енергиен холдинг и „Газпром“ по „Южен поток“ - то тази деликатна материя е най-добре да се отработи между двете компании на пазарен принцип и в конструктивен дух. Поне още 2-3 години „Газпром“ и контролирана от него газова инфраструктура ще са единствени варианти за снабдяване на страната с газ. По принцип това дава предимства на руската страна. Състоянието на газовите пазари обаче е динамично и „Газпром“ го знае отлично. Изходът е в добронамерени, конструктивни и аргументирани преговори между дългогодишни партньори. Не бива обаче да се допуска пряко или непряко преговорите за доставка на газ да влияят на диалога между двете страни по „Южен поток“. А такъв диалог определено е необходим.

- Необходим ли е на страната ни проектът за петролопровода „Бургас-Александруполис“? Може ли България да извлече дивиденти от него?
- Петролопроводът „Бургас-Александруполис“ бе необходим на световния пазар на суров петрол или поне така изглеждаше преди 2-3 години, когато международните цени на суровината растяха неудържимо и всяко допълнително количество бе добре дошло. При днешната цена на петрола и прогнози за нестабилни равнища в обозримото бъдеще трудно може да се докаже необходимост от “изваждане” на пазара на количеството петрол, предвидено да бъде транспортирано по тази тръба. Няма съмнение, че от трите участващи в проекта страни България е с относително най-малки ползи при неприемливо високи рискове за въздействие върху околната и социалната среда. Първо трябва да излезе оценката за това въздействие и тогава да се разсъждава отново дали България би могла да “извлече дивиденти”. Картината с „Бургас-Александруполис“ се усложнява от решението за изграждане на петролопровода „Самсун-Джейхан“ в Турция и идеи двата петролопровода да бъдат включени в бизнес плана на единна компания.

- Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че приоритетни проекти за страната ни са Южният газов коридор, изграждането на газови връзки със съседните страни и инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Адекватен ли е подобен приоритет на проектите у нас в новата енергийна стратегия? Това не означава ли маргинализиране на големите енергийни проекти, в които участва и Русия?
- Становището на министър Трайков е напълно в духа на националните интереси. Неговите думи са израз на стратегическо мислене. Тези области на интерес са наистина приоритетни. Реверсивните газови връзки с четири съседни на България страни са идеалната кръстопътна и “двигателна” инфраструктура за постепенно създаване на интегриран регионален пазар на газ, в това число борса или “платформа” за търговия с газ, спот-пазар и други. Това е недалечното бъдеще на преноса и сделките с газ в Югоизточна Европа. България и Гърция, всяка със своите сравнителни предимства, са призвани да си сътрудничат по всички пазарни въпроси на такава система, но не само в своя полза, а в полза на общия интерес, както и на интересите на всяка страна - потенциална участничка (Румъния, Турция, Сърбия, Хърватия, Словения). Целта е да се създаде “кооперативна” система за снабдяване, съхранение и разпределение на газ в региона. „Набуко“ и други проекти от системата на Южния коридор са естествените партньори в тази система, тъй като техните юридически, пазарни и инфраструктурни параметри съответстват на целите на ЕС.
Тези идеи не би трябвало да маргинализират руски проекти и доставки, а да стимулират руската страна за участие при конкурентни и прозрачни условия. Руски газ присъства и ще продължи да присъства в преносните системи на балканските страни. Когато специалистите определят Гърция като “ценови хъб” (а България като “двигателен хъб”) на бъдещата кооперативна система, те отчитат преди всичко, че именно Гърция е постигнала – за разлика от България и други съседни страни – разнообразие на вноса от множество източници (руски, азерски, арабски, а в бъдеще и северноафрикански газ), което спомага да се формира реалистична “регионална” пазарна цена.
Що се отнася до инвестиции във възобновяеми енергийни източници, перспективите у нас по принцип са добри. Нужно е обаче не само закупуване на технологии и оборудване от европейски страни, САЩ, Япония и Китай, а комплексно развитие на подотрасъла, което включва инвестиране в “хайтек паркове” у нас, привличане на наши и чужди специалисти. Все още предстоят да бъдат “измислени” революционно ефективните решения за използване на ВЕИ.

- Възможно ли е паралелно да се строят нови ядрени мощности у нас? Кои могат по-бързо да се изградят във времето според вас – тези на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, или тези на площадка „Белене“?
- Не бих могъл да отговоря на този въпрос без провеждане на пазарно проучване по методика на Международната атомна агенция за потенциалното търсене на електричество в регион от Ирак до Италия. Важно е и дали страни като Гърция ще предпочетат инвестиране или друга стратегическа договореност с българска (съответно румънска) ядрена мощност, каквато й е необходима за стабилизиране на нейната система в пикови моменти. Същото по принцип се отнася до Сърбия, но тя има и други опции. Решаващо ще бъде и едно обсъждане с Турция за потенциала на нейния пазар, но при стабилни за български доставчици условия. Предвидено е създаване на съвместни работни групи, а Турция възприема правилата за работа на ЕС от 2011 г. Такива разговори имат място независимо от намеренията на Анкара да строи руска и южнокорейска ядрена централа съответно на средиземноморския и черноморския бряг.
Нека се съобразим обаче с етапите, предвидени от правителството - избор на международен консултант за многоаспектна оценка на проекта АЕЦ „Белене“, намиране на европейски стратегически инвеститор, довършване на преговорите с руската страна за финансиране и доставка на оборудване.
Отделно, но не несвързано с тези стъпки, е и въпросът за поканване на заинтересовани компании за представяне на оферти за VII блок на АЕЦ „Козлодуй“ от най-ново поколение 3+, което е икономически по-ефективно. Такъв ход ще даде нова перспектива във вижданията на ядрената експертна общност в България, която не трябва да се подценява. В проекта на ЕК за нова енергийна стратегия на ЕС до 2020 г. страните членки се насърчават да използват ядрена енергия, като се оставя на всяка от тях да вземе самостоятелно суверенно решение за енергийния си микс и ролята на ядрената енергетика в него.

Интервюто взе Георги Велев