- Г-жо Итева, какви са плановете за развитие в България на „Веолия вода“?
- България е важен пазар за «Веолия вода», тъй като работим на него повече от 10 години. Нашият приоритет в момента е пилотният проект за публично-частно партньорство в българския ВиК сектор, който започна преди около 3 години от регионалното министерство с подкрепата на Международната финансова корпорация. Очакваме, че конкурсната процедура за проекта ще започне до края на 2010 г. В него са включени 6 ВиК дружества - в Стара Загора, Бургас, Пловдив, Плевен, Ловеч и Добрич. Те отговарят най-пълно на критериите за създаване на публично-частно партньорство.
Нашата компания е eдно от четирите големи подразделения на групата «Веолия Енвиронман», която предлага всестранни екологични решения във всички области: водоснадяване и пречистване на отпадъчни води, енергетика, преработка на твърди отпадъци и обществен транспорт.
Ние имаме дейност в 66 страни по света. Някои от страните в Централна и Източна Европа, в които имаме проекти, са Чехия, Унгария, Словакия, Полша, Румъния и Армения.

- Какъв пазарен дял държи в момента „Веолия вода” в Европа?
- Веолия вода» e лидер в Европа по предоставяне на ВиК услуги, като държи 40% от пазара в Чехия, 20% от пазара в Словакия, 30% от пазара в Унгария (главно за канализационни услуги и пречистване на отпадъчни води). Компанията е основен играч в Румъния с 25-годишен договор за концесия в Букурещ и с договор за аренда в Плоещ; има значително присъствие в Германия и е лидер на пазара за нерегулирани ВиК услуги във Великобритания.

- Какво е според вас състоянието на ВиК сектора у нас? Как то може да се подобри?
- Бъдещето на ВиК сектора в България според нас би трябвало да доведе до постигане на допълнително окрупняване и използване на технологична експертиза. Трябва да се използват най-добрите практики от частния сектор за подобряване на услугата чрез реализирането на ПЧП проекти в най-близко бъдеще.

- Според прогнози на експерти за модернизацията на водния сектор в България са необходими над 10 млрд. евро. Какви могат да бъдат източниците на такова финансиране?
- Българските общини са изправени пред този проблем и трябва да се справят с осъществяването на важни инвестиции във ВиК инфраструктурата. Европейското финансиране е от първостепенно значение, но усвояването на европейските фондове отнема повече време и усилия от очакваното, освен това парите няма да са достатъчно. Публично-частното партньорство и европейското финансиране се допълват взаимно и могат да съществуват съвместно по едни и същи проекти. Цената на ВиК услугата отразява само частта от инвестиции, която не идва от ЕС.

- Преди време се заговори, че инвестиции във ВиК сектора ще се привлекат, ако той се окрупни. Какво е вашето мнение по този въпрос?
- В България има 51 ВиК дружества, които обслужват население от 7,2 милиона души. Това означава, че средният брой на населението, обслужвано от 1 ВиК оператор, е около 140 000. За сравнение в Словакия, която има население от 5,4 млн. души има 17 регионални ВиК компании, тоест средният брой население, обслужвано от един оператор, е 300 000 души.
За да станат по-привлекателни за чужди инвеститори, регионалните ВиК асоциации трябва да покриват население от поне 250 000 души.
Нуждите от инвестиции на българския ВиК сектор са много големи и европейското финансиране и държавните субсидии не са достатъчни, за да ги покрият. Публично-частното партньорство и европейското финансиране се допълват взаимно и могат да съществуват съвместно по едни и същи проекти. В Централна и Източна Европа вече има няколко градове, където «Веолия вода» е оператор и където моделът на съчетаване на ПЧП с европейско финансиране се прилага успешно. Такива градове са Прага, Букурещ и Будапеща.

- Как инвестициите във ВиК сектора ще се отразят на цените на услугите?
- Цените на ВиК услугите в България се утвърждават от ДКЕВР и в момента те са недостатъчни да покрият дори частично нуждите от инвестиции. В същото време България изостава в осигуряването на инвестиции за построяването на необходимите пречиствателни станции и оборудване. Нуждата от повече инвестиции, за да отговаря българският ВиК сектор на изискванията на ЕС, неизбежно ще доведе до повишаване на цените на ВиК услугите. Но е важно да се отбележи, че цените трябва да бъдат определени в зависимост от местните условия. Например цената на ВиК услугата в Прага е 2,2 евро за куб. м, в Париж тя е 3 евро за куб. м, докато в Букурещ е 0,9 евро за куб. м.

- Защо според вас е необходимо участие на частния сектор във ВиК?
- Проектите с участие на частния сектор водят до повишена ефективност на ВиК дружествата, по-добро обслужване на потребителите, внедряване на нови технологии, както и до привличане на допълнителни инвестиции. Българските общини трябва да се справят с осъществяването на важни инвестиции във ВиК инфраструктурата. Европейското финансиране е от първостепенно значение, но усвояването на европейските фондове отнема повече време и усилия от очакваното. Освен това, нуждите от инвестиции на българския ВиК сектор са много големи и европейското финансиране и държавните субсидии не са достатъчни. Публично-частното партньорство и европейското финансиране се допълват взаимно и могат да съществуват съвместно по едни и същи проекти.
Най-добрите ПЧП проекти са тези, в които всеки конкретен риск се възлага на този, който най-добре може да се справи с него. Публичният сектор обикновено запазва контрола върху собствеността на активите, както и върху определянето на цените на ВиК услугите. Частният сектор се съсредоточава върху подобряване на обслужването на потребителите и повишаване на ефективността на ВиК дружествата.

- Има ли добри примери в региона за успешни ПЧП? Каква част от техния опит може да бъде използвана в България?
- Румъния, Чехия, Словакия и Унгария са основните страни от Централна и Източна Европа, които са реализирали и продължават да осъществяват успешни ПЧП проекти във ВиК сектора. Някои от техните постижения като подобрено обслужване на потребителите, повишена ефективност на ВиК дружествата, намалени загуби на вода и оптимизирани инвестиции могат да бъдат реализирани и в България.

Интервюто взе Моника Стоянова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.