Съдът задължи екоминистерството да се произнесе за мината в Крумовград
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров трябва да се произнесе по Доклада за оценка на въздействието върху околната среда /ДОВОС/ за златодобивния проект "Крумовград". Това гласи решение на петчленен състав на Върховния административен съд, което не подлежи на обжалване.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров трябва да се произнесе по Доклада за оценка на въздействието върху околната среда /ДОВОС/ за златодобивния проект "Крумовград". Това гласи решение на петчленен състав на Върховния административен съд, което не подлежи на обжалване. След като екоминистърът чрез своя мълчалив отказ блокира инвестиционното предложение на "Дънди Прешъс Металс" за добив и преработка на златосъдържащи руди в Крумовград, компанията се обърна към съда. На предишно заседание тричленен състав на ВАС реши, че Чакъров трябва да се произнесе. Според мотивите на магистратите , мълчалив отказ по Закона за опазване на околната среда, е недопустим.
Процедурата е достигнала до фаза на вземане на решение по ДОВОС от компетентния орган - Министерството на околната среда и водите, пише още в решението. Сегашното решение е заради обжалване от ековедомството на решението на тричленния състав на ВАС. От дъщерната компания на "Дънди Прешъс Металс","Болкан Минерал енд Майнинг" твърдят пък, че Чакъров трябва да насрочи заседание на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС), което да разгледа изготвения по поръчка на компанията доклад за оценка за въздействието на околната среда, защото тя е изпълнила всички изисквания по процедурата.
Инвестиционното предложение на "Дънди" за добив и преработка на златосъдържащи руди от находището "Хан Крум" до Крумовград е за $75 млн. Срокът за свикване на ВЕЕС е изтекъл през ноември 2005 г.
В същото време все още няма решение на ВАС за случая на "Дънди Прешъс Металс" в находището в Челопеч. От екоминистерството твърдят, че компанията трябва да изготви нов актуален доклад за въздействието върху околната среда, защото сегашния вариант е неизгоден финансово за държавата и е със замърсяваща цианидна технология. Концесионното възнаграждение, което плаща инвеститора на държавата е само 0, 75%. Разчетите показват, че срещу 5, 5 млрд лв. за концесионера, държавата получава 139 млн. лв., коментира Чавдар Георгиев, зам. министър на екологията. Според ековедомството това не е изгодно за страната.