Поли Карастоянова има магистърски степени по икономика и управление на масовите комуникации и опит като консултант по приватизационни и инвестиционни проекти. Ръководи Българската организация за конгресен туризъм от нейното създаване през 2004 г. досега и е изпълнителен директор на Националния борд по туризъм. Тя казва: Дестинациите вече не са конкуренти, почти всеки град предлага по няколко от международните хотелски вериги, добър конгресен център, добри ресторанти, кухня. Конкуренцията е в изживяването. - Г-жо Карастоянова, 2008 година е посветена на конгресния туризъм. Какво на практика означава тази цел, за която се споразумяха държава и бизнес? - Това е много важна цел и правителственият, както и бизнес-секторът, са еднакво ангажирани в процеса. Другият аспект е свързан с конкретните инициативи. Конгресният туризъм е специфичен, имиджов продукт. За да може България да се представи на външния пазар на конгресната индустрия, за да кандидатства за домакин на големи форуми, е необходима държавна подкрепа, изразена чрез Държавната агенция за туризъм (ДАТ), чрез кметовете на градовете, където ще има събития, чрез ресорния министър. Такава е международната практика. Нашето споразумение сега е основата за една добра маркетингова стратегия на дестинацията. - Кои са конкретни събития, които се очакват? - В първата група са международните изложения, специализирани в конгресния туризъм, на които България ще участва. Предстои първото за годината - на Confex в Лондон. Второто и най- голямото, най-престижно изложение за конгресни събития ще бъде във Франкфурт – Imex. През последните години hot shots за конгресни събития са Полша, Макао, Тайван, Хърватска, Сърбия, Мадрид, Маракеш. Не само традиционните и емблематични градове, като Барселона, Йена, Лондон, Сингапур, са във фокуса. Полша направи изключителен бум благодарение на своя силен съпътстващ механизъм, заложен в нискобюджетните авиокомпании. Сърбия, която в инфраструктурно и транспортно отношение не е така развита, залага на професионалните услуги на международни консултанти, специализирани да развиват, да промотират дестинации. България има всички дадености за успешно развитие на конгресния туризъм - по-добра инфраструктура, ново летище в София, международен концесионер на летище Варна и Бургас, огромен брой международни полети - редовни и чартърни, до България. Има и бум на нискобюджетните авиокомпании - те са близо 10. Забавя се обаче обновяването на конгресните центрове - НДК и фестивалния комплекс във Варна. Не е правилен моделът на управление на тези центрове. - Какъв е най-удачният модел? - Международната практика за такъв тип конгресни центрове предполага те да бъдат управлявани чрез публично-частно партньорство или да бъдат приватизирани. Те трябва да бъдат част от международни вериги, които оперират конгресни центрове. И Пражкият конгресен център, който е близък до нашите дадености - партийния дом или НДК, днес е един модерен конгресен център. Адаптирането на един от тези модели за преструктуриране ще ни направи адекватни на изискванията на световната туристическа конгресна индустрия. - Делът на конгресния туризъм обаче все още е около 1% от общия дял на туризма, какво е съотношението в приходите? - Данните, които се съобщават, не са съвсем точни. Важна според мен е информацията, която нашите основни партньори отчитат. Само за последната година има 27% ръст на бизнес пътуванията. Това не е единичен пример - подобен ръст отчитат и всички основни авиокомпании. Те непрекъснато увеличават броя на полетите си, честотите, някои от тях откриха вече редовните полети до Варна и Бургас. Подобен е ръстът (22-23%) на общия брой на конгресни прояви, бизнес форуми, които са се получили като информация от членовете на Българската асоциация за конгресен туризъм. - В този смисъл участвате ли в подготовката на новата стратегия за туризма? - Участваме активно, при това на различни нива. Ние правим рамков документ, който трябва да се съобрази с всички европейски директиви. Той ще бъде основа за развитие на същинската стратегия, която предполага преди всичко обширен анализ на България като дестинация. - Ще бъде ли готова стратегията до април, както обещават от ДАТ? - Времето е доста кратко, ако очакваме всички тези компоненти да са взети предвид, да са анализирани и да са във формата на един работен документ с дългосрочен план. До април ние ще сме завършили първия и най-важен етап. Това ще обедини усилията на тези, които имат желание да работят. - Колко са конгресните събития до момента за тази година? - 2008-ма ще бъде силна за развитието на конгресния туризъм. Това се дължи на няколко фактора. Най-важният е политическото позициониране на България и новото политическо качество на страната ни като част от ЕС. Това даде голям кредит на доверие в избора и анализите на международните организации, които организират големи бизнес събития. Вторият фактор всъщност е добра комбинация от предпоставки - комфортни хотелски, туристически, допълнителни услуги. Третият е активната роля на корпоративния сектор, който се развива и представлява световни, международни организации. След Варшава, Будапеща и Прага идва ред на София и Букурещ. Не е тайна, че нашите браншови организации бяха доста плахи да предлагат домакинство на България или пък да поемат ролята на съорганизатор. Какво отличава конгресния туризъм от останалите? - Допреди няколко години за делегатите на дадено конферентно събитие задължително условие е било да пътуват в първа класа например. Сега се налага тенденцията на свиване на бюджета и всъщност създава условията за ползване на нискобюджетни авиокомпании. Това дава възможност не просто по-малко да се харчи, но така да се осигурят или спестят средства за допълнителна програма, в която делегатите да се запознаят с културно-историческото наследство на дадено място, да останат на уикенд, да поиграят голф или да се развива т.нар. инсентив туризъм (онова, което участниците в едно конгресно събитие получават като бонус). Пазарът се развива в определени градове - София, Пловдив, Варна и Бургас. Но трябва да се намери баланс, защото в хотелите реално могат да се съберат не повече от 200-300 делегати. Всяко събитие над тази бройка се провежда в конгресен център. Ето тук идва мястото на по-добрия модел за управление, взаимстван от международната практика. Нашите планове са конкретни срещи с кметовете на тези градове, да предложим решения в тази посока. - Има ли значение кога се случва едно конгресно събитие и как се отразява това на цената, която се заплаща за организирането му? - Да, силните периоди са есенните и пролетните месеци - октомври-ноември, април-май. Тогава цените на конферентните центрове, хотели и услуги стават по-високи с около 15%. Работата при организация на такова събитие е изключително сложна - логистика, прецизност във времето, комуникацията и в ангажиментите на отделните участници в процеса. Затова събитието трябва да бъде възложено на професионален организатор. Мегасъбитията, които вече се планират (с над 5000 души) се договарят за 2012-2015 г. Ние нямаме такава възможност - на този етап не може да посрещнем такъв брой участници. Събитията между 2000-5000 делегати са обект на планиране между 2009-2012 г. Тези под 2000 участници са събитията, за които ние все още имаме добри възможности за представяне и да сме обект на домакинство. Наша цел са участията в конгресните изложения тази година, за да засилим интереса на международния пазар и да започнем да генерираме събития от 2009 г. до 2012 г. Въпросите зададе Рая Атанасова