Проф. Димитър М. Иванов, д-р на икономическите науки Инфлационната картина в България е изключително тревожна. Постигането на сравнителна ценова стабилност през последните 10 години бе един от най-фундаменталните фактори, допринасящ като цяло за подобрената икономическа ситуация у нас. Да не забравяме, че миналогодишният темп на инфлацията от минимум 12,5% до-голяма степен се случи през последното четиримесечие и бе сравнително тясно базиран върху определени продукти. Всички анализи сега сочат, че през 2008 г. инфлацията ще бъде широко разпространена върху далеч по-голяма кошница от продукти, а не само върху енергийните. „Икономическо занаятчийство“ преди парламентарни избори? Нещо повече - в политически план смятам, че, както вървят нещата, на път е да се създаде силна „инфлационно-рискова обкръжаваща среда”. Особено на фона на една забавена и слаба бизнес активност вътре в България. През 2008 г. зад повишаването на инфлацията „ще стои” и предстоящата сериозна битка за парламентарните избори. Трудно е да се предвиди докъде в тази битка ще стигне „икономическото занаятчийство” на управляващата коалиция в желанието й да задържи властта. Всеки краткосрочен флирт ще носи скъпа, дългосрочно платима цена от всички. Инфлацията ще породи и нова криза сред пенсионерите, тъй като колкото и малки да са техните спестявания, те ще загубят стойността си. Ще се забави силно и индустриалният сектор, тъй като за бизнеса ще бъде трудно да абсорбира по-високите цени на суровини и материали при по-рестриктивна финансова система. Статистически лакомства Правителството се опитва да изкуши и статистиката, и гражданите с данни за подобрения стандарт на живота у нас. Но изглежда трябва да му се обясни, че социалните групи граждани с различен доход потребяват и различни кошници от продукти. Различните доходи, заплати, компенсации и данъчна тежест рисуват доста разочароваща картина на текущата социално-икономическа ситуация у нас – особено от гледна точка на домакинствата с ниски или средни доходи. Както и да се опитва правителството да „подрежда” статистическите данни, факт е, че повечето български граждани не се радват на официално декларираните плодове на правителствената икономическа политика. Този въпрос изисква откровен професионален дебат и търсене на дългосрочни модерни решения. Темата табу: каква е стойността на лева Друга, силно тревожна тема табу, по която правителството мълчи, се отнася до реалната стойност на националната валута. Фактите няма как да се скрият: в сравнение със средната си за периода 1993-2007 реална ефективна обменна стойност, днес стойността на еврото е с над 10% по-висока - както срещу щатския долар, така и в реална величина. Закотвеният за еврото български лев би следвало по същия начин да е увеличил стойността си - както към еврото, така и към долара. Мълчи се какъв е ефектът от повишената стойност на еврото спрямо икономиката ни. За всеки добре образован икономист е ясно, че едно поне 10-процентно повишаване на реалната стойност на валутата ни води закономерно до „обръсването“ на 1% от растежа на реалния БВП. (Отделен въпрос е колко е била реалната й стойност?!) А в ситуацията и на външни икономически, и геополитически шокове този процент може да бъде и по-висок. Има ли конструктори на програма? Убеден съм, че настоящата ситуация спешно налага изработването на комплексна програма от мерки, които да осигурят нова политическа, икономическа и социална среда за висок растеж през следващите 10 години. Очевиден и тревожен е фактът, че управляващите не успяха да оценят сложната външноикономическа среда, в която се намира икономиката ни. Всички индикатори на правителството са само цифри с неясна съдба, тъй като липсва основното – доверието в конструктора на икономическата политика. България се намира в период на силно външно рестриктиран растеж; колапсирал публичен сектор; бързо растяща и разширяваща основата си инфлация и тревожно бързо натрупващо се портфолио от дългове – от държавен до домакински. Моторът на растежа ни е под преса Потреблението като най-важния мотор на растежа ни е под изключително силен натиск. Комбинацията от нулев темп на спестяванията на домакинствата (да не се шегуваме с депозитите от заеми, сложени в спестовни сметки!), нарастваща инфлация, специално в цените на основните хранителни и потребителски продукти (което означава и силно редуцирани реални доходи!), силна задлъжнялост на домакинствата и намаляващи възможности за кредит (поради лихвените проценти) е толкова тежка преса за всеки, че тази ситуация е потенциално силно експлозивна. Крайно време е да се видят резултатите от липсата на компетентна икономическа политика: в нарастването на националния дълг, в липсата на достатъчно инвестиции в образованието и в научната сфера, в натрупващите се рискове във финансовата сфера. Смешно е да се извиняваме с метеорологичните условия, както прави финансовият министър, обяснявайки «изненадващия ръст» (за кого изненадващ?) на инфлацията. Не може липсата на една динамична и прогресивно развиваща се вътрешна икономика и бизнес да се замества с безсмислени данъчни стимули, които още повече ще увеличат външнотърговския дефицит. И сега, когато фискалното „джепане” е вече разходено, вече няма накъде още да се намалява данъкът върху дохода – какво ще прави правителството? Какви ще са му вариантите за фискални стимули при още по-лоши времена за икономиката? Още повече, че повишаването на енергийните цени ще „обере” всякакъв възможен ефект от плоския данък. Всичко това е стрелба нахалост, некомпетентна и безсмислена, но която ще повиши цената на бъдещите мерки по корекцията на икономическата политика. И още нещо, което е очевидно за всеки, но не и за управляващите: не може един голям предприемач и, да кажем, един тухларски работник да плащат един и същ процент данък върху доходите си – това дестабилизира икономиката, бюджетните разходи, социалния мир и солидарност в страната. А депутати от управляващата партия в коалицията цинично казват, че тези, които ще загубят от плоския данък, са мързеливите! Вълната на прогреса само яхтите или всички лодки повдига? Българската икономика се намира на нов, изключително сложен кръстопът. Животът на милиони хора ще бъде дълбоко повлиян от избора на икономическа политика, който трябва да направим. Или няма да направим. В началото на 60-те години на миналия век Джон Ф. Кенеди беше казал: „Надигащата се вълна на прогреса ще повдигне всички лодки”. Тази метафора следва да е и цел, и тест за всяка една модерна икономическа политика. Към визията за солидарен просперитет днес се насочват всички модерни икономики. Но тя всъщност винаги е била и част от историческите традиционни стойности на българина. Движейки се напред, ние трябва да признаем, че светът и България преживяват дълбока трансформация, в която растежът сам по себе си не е достатъчен. Не е достатъчно, движейки се напред, вместо „да повдигнем всички лодки”, да „повдигнем” само яхтите и да „потопим” обикновените лодки! Негативните страни на нашата икономика вече не могат да бъдат скрити. Историческите обстоятелства, в които се намираме – световната криза, приемането на нов договор за ЕС – изискват императивно да обърнем една нова страница в българската политика; да отговорим умело, прагматично, експертно, с дългосрочна национална отговорност на това, което бъдещето ни налага.