Деница Ватева Националната винаро-лозарска камара ще настоява да бъде подпомагано промотирането на вина във външни за ЕС страни, съобщи вчера председателят на сдружението Пламен Моллов. Най-големият пазар на български вина извън общността е Русия. Подобно финансиране може да се заложи в програмата за лозарство и винарство, която ще разпредели 166 млн. евро за България, отпускани от ЕС заради предстоящата винена реформа. Разпределението на средствата по мерки става по решение на земеделското министерство в зависимост от националните приоритети. Програмата обаче трябва да бъде одобрена от Брюксел. „Това най-вероятно ще се случи през август, тъй като до края на юни България трябва да изпрати програма си“, коментира Моллов. Какви проекти ще се финансират Според лозаро-винарската камара България трябва да поиска 50% публично финансиране от Европа за мерките за промоция на вино в трети страни, което е максимално допустимият праг на финансиране. Трябва да се допусне и приемането на проекти във всички възможни направления, т.е. фирмите да могат да финансират дейности, свързани с реклама, информационни кампании, участия в международни изложения, изучаване на нови пазари и т.н. „Безспорно промоцията ще помогне на българските вина да преминат в по-висок ценови сегмент във външните за ЕС страни, които са сериозен пазар за нас“, обясни Моллов. Данните от последните години отчитат сериозен ръст на износа към Русия, но основно на евтини вина. По информация на камарата българските фирми вече държат около 1/4 от пазара там. Напоследък се увеличават опитите за трайно навлизане и на китайския и японския пазар. Износът нараства По предварителни разчети през 2007 г. страната ни е изнесла за външни за ЕС страни над 600 000 хектолитра бутилирано и 150 000 хектолитра наливно вино, съобщи Моллов. Това количество е около 50% от производството у нас. Промоция на български вина в тези страни обаче почти няма – ако не се броят няколко опита на браншовите сдружения и големи производители. Освен за реклама България може да разпредели евросредства и за преструктуриране на лозята, модернизация на производствената верига, беритба на гроздето в неузрял вид и други. Очаква се приоритетно да въведем и мерки за застраховане на реколтата и взаимоспомагателни фондове. Изкореняването на лози няма да ни засегне сериозно Министерството на земеделието и продоволствието ще трябва да изпрати схема за доброволно изкореняване на част от лозите, което е друга мярка на Брюксел, целяща да намали свръхпроизводството на вино в ЕС. Предвижда се всяка страна, произвеждаща над 50 000 хектолитра вино, да унищожи между 8% и 10% от масивите си на доброволен принцип и така те да намалеят със 175 000 ха в общността. Според експерти обаче за разлика от Франция и Испания мярката няма да засегне сериозно България. Масивите у нас са 153 000 хектара, от които реално се използват 135 000 ха. Същевременно обаче стопаните, които искат да се откажат от отглеждането на лози, ще могат да получат компенсации от ЕС при доброволното им изкореняване. Ако техният брой в дадена държава членка е прекалено голям и изкореняването надхвърли 15% от лозите, ЕК може да спре процедурата, предвижда още планът за реформа. Забраната за подслаждане не се прие Европейските министри на земеделието отхвърлиха предложението за забрана на добавянето на захароза във вината. Против мярката се обяви и България, позовавайки се на традициите в страната и негативния й икономически ефект. Подслаждането на вината се прави, за да се подсили алкохолния им процент. Все пак градусът ще бъде намален от 2% на 1,5%. При проблеми с реколтата ще може да остане 2%, предвиждат още плановете на Брюксел.