Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара: 90% от добива на скалнооблицовъчни материали е незаконен
Иван Андреев е завършил е Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” с професионална квалификация минен инженер по маркшайдерство и геодезия. Специализирал е мениджмънт в Департамента за обучение на мениджъри в Нов български университет.
Работил е в МДК АД (сега „Кумерио мед” АД) като асистент по контрола на качеството, в „Челопеч майнинг” ЕАД, където има професионален стаж от 12 г. като главен маркшайдер, бил е част от ръководството на „Тайсей корпорейшън – България” и на „Геосолве” ЕООД.
Член е на Асоциацията на маркшайдерите и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
- Г-н Андреев, какво се случва с промените на Закона за подземните богатства, с които трябва да се създаде единен орган, който да регулира сектора?
- Проектът вече е в икономическото министерство. До сряда вероятно ще бъде внесен в Министерския съвет. Промените ще се обсъждат от няколко парламентарни комисии. Надяваме се те да са факт до началото на есента.
Целта е минната дейност да се ръководи на принципа на едно гише от дирекция в икономическото министерство. Очаквам след промените нещата да се случват по-бързо. Сега кореспонденцията между министерствата се забавя. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството има над 5000 забавени преписки. И в МОСВ положението беше приблизително същото, но министър Нона Караджова реши проблема в началото на годината.
- Очаквате ли след промените в закона да се придвижат тези 5000 забавени преписки?
- Според мен те ще се прехвърлят към единния орган и след това нещата ще се случват бързо. Донякъде тези преписки са причината за незаконния добив. Фирмите подават документи за концесия, чакат дълго и в един момент започват да работят незаконно.
- Какви са мащабите на незаконния добив?
- Бизнесът казва, че в определени подотрасли, като скалнооблицовъчните материали, незаконният добив е 90%. В по-малка степен го има и при инертните материали. В другите подотрасли е съвсем малко. В рудодобива почти не може да става дума за такъв проблем.
- Какво трябва да се направи според вас, за да намалее незаконният добив?
- В закона има санкции, просто трябва да се налагат и да има политическа воля за това.
За съжаление администрацията работи с термина „полузаконен добив“. Той оправдава бавенето на разрешенията за добив с години и легализира т. нар. каменни босове, които грабят държавата.
И още един фактор – в Закона за водите има „вратичка“, която позволява добив на инертни материали от речните корита. Практиката е общините, които са основни възложители, вместо да плащат на фирмите за почистване на речното корито, да дават на изпълнителя изкопания материал. След това фирмите, вместо да изкопаят 1000 кубика, вадят 10 000 и пласират продукцията. Тази дейност нарушава екоравновесието. Променят се речните корита, птиците спират да гнездят, унищожава се културно наследство, има подкопани мостове. Ние предлагаме да се промени нормативната уредба така, че почистването на речните корита да става след технически проект с конкретни параметри и обеми, който да се съгласува с МОСВ, а след това да има независим строителен надзор.
След сигналите ни от МОСВ заявиха, че незаконният добив не е 90%, а само 10 на сто. Но не е така.
- На какво се дължи ускореното влошаване на икономическото състояние на бранша?
- В условията на криза всички предприятия търпят загуби. Всеки бранш си има своята специфика и проблеми. Някои не са чак толкова засегнати. Заради проблемите в строителството някои фирми, добиващи инертни и скалнооблицовъчни материали, отбелязват 60-70% спад. Разбирате, че при тази ситуация незаконният добив предлага дъмпингови цени, които са в пъти по-ниски от пазарните. В някои случаи цената за 1 квадратен метър продукция е по-ниска от концесионната такса. Така законните предприятия, които имат много други разходи, просто не могат да оцелеят.
Тежко е положението на много дружества, работещи във въгледобива. По тази причина има вероятност да има съкращения на работещите в отрасъла с около 30-40%. Към тези трудности се добавя изискването да се инвестира в ТЕЦ-овете с цел привеждането им в съответствие с екодирективите на ЕС в много кратки срокове. ЕК отхвърли искането на България за отлагане с още 2 г. на изискването пет централи да спазват еконормите. Така че очакваме да се освобождават масово заети в добива на въглища. В същото време 50% от електрическите мощности в страната разчитат на въглищата като суровина.
Предложихме като антикризисна мярка да се удължи срокът за привеждане в съответствие с екологичните директиви за пет топлоелектрически централи: ТЕЦ-Бобов дол, ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“, ТЕЦ-Сливен и ТЕЦ „Република“ в Перник.
- Какви данни имате за съкращенията във вашия бранш?
- В рудодобива ситуацията се стабилизира. При скалнооблицовъчните и инертните материали съкращенията стигнаха до 60%, за да оцелеят фирмите.
Повечето компании страдат от липсата на поръчки. Заедно с междуфирмената задлъжнялост се стига до липсата на свежи финансови ресурси. Икономическата криза принуди предприятията да намалят драстично инвестиционните си програми до технологичния минимум.
Искам да посоча, че след като Върховният административен съд окончателно отхвърли инвестиционното предложение на „Челопеч майнинг“ ЕАД да увеличи преработката на руда и да произвежда мед и злато в Челопеч, страната ни реално изгуби една доста сериозна инвестиция.
- Каква е прогнозата ви за развитието на сектора през 2010 г.?
- Цените на суровините се покачиха. Справка в „Блумбърг“ сочи, че златото, медта, оловото и цинкът засега са с устойчива възходяща тенденция. Почти се достигнаха нивата от 2007–2008 г.
С настъпването на пролетта се засили жилищното строителство. Зелената светлина за големите инфраструктурни проекти като магистрали, плюс ремонтите на пътищата, се отрази благоприятно на добива на инертни и скалнооблицовъчни материали.
В момента поради неблагоприятните новини за кризата в Гърция, както и поради притесненията за ефективността на мерките за съкращаване на разходите в ЕС доларът покачи цената си спрямо еврото. Пазарната ситуация остава нестабилна поради невъзможността да се прогнозира изходът от кризата в краткосрочен аспект.
Отсега не можем да кажем как ще приключим 2010 г., но спрямо края на 2009 г. има малко раздвижване. Надявам се през втората половина на годината да можем да твърдим с по-голяма сигурност, че излизаме от кризата.
Интервюто взе Надежда Бочева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
