- Господин Табаков, за пръв път тази година, на 15 и 16 юни се организира икономически форум, в центъра на който се поставя хранително-вкусовата промишленост. Чия е идеята и какво я провокира?
- До 2001 г. Българският икономически форум организираше агробизнес форум, дори един от специалните гости беше тогавашният комисар на ЕС по селското стопанство Франц Фишлер. После диалогът с ръководствата на Министерството на земеделието някакси не продължи. Но сега много бързо намерихме общ език с новото ръководство на ведомството и от там ни казаха, че подобно събитие е много навременно. От друга страна – важно е да се постави акцент върху хранителната промишленост, защото тя е в основата на добрия ни стандарт. Всъщност от това какво ядем зависят здравето, дълголетието и животът ни. Храната и виното са и в основата на развитието на отрасли като туризма. България е страна със страхотен климат за отглеждане на почти всичко, което е необходимо за хранително-вкусовата индустрия и тя може да бъде един от носещите отрасли. Вижда се, че по време на кризата този бранш е сред най-слабо пострадалите, спадът е най-малък.
В една от кръглите маси на форума ще се опитаме да проследим докъде сме стигнали с въвеждането на различните стандарти за безопасност при производството и вноса на суровините, при тяхната преработка, логистиката, до транспортирането на продуктите до трапезата на българина. Много са темите, изключително горещи в момента, на сериозни въпроси трябва да се дадат отговори, има и доста противоречиви неща. Например, навлизането на големите търговски вериги даде положителен ефект за около десетина години, защото започна да се слага ред в пазара. От друга страна обаче, начинът, по който веригите днес се държат с производителите и въобще с българския бизнес, е, меко казано, нецивилизован.

- Но това са западноевропейски търговски вериги, които имат дългогодишни традиции. Къде точно се появи противоречието им с нашите доставчици?
- Не бих искал да споменавам конкретни имена, но случващото се сега си обяснявам с някаква хищническа стратегия. Тя по принцип не е присъща за останалите чужди инвеститори в България, които се държат изключително добре, те спазват условията, свързани с т. нар. корпоративна и социална отговорност. Нито една от веригите не пожела да участва на този форум. Казват, че няма какво да говорят и че ще дойдат просто да слушат. Според мен това не е добър признак за начина, по който общуват с българската публика. Показва се и отношението им към българския потребител, което не е добро. Веригите са едни от основните виновници да се продават некачествени стоки. Трябва да разберем нашите производители, защото в момента оцеляват, борят се за пазарен дял и условията, които им поставят търговците, са причината да пада качеството на българските храни и напитки. Но завоюването на нови части от пазара не бива да става за сметка на здравето на потребителите. На форума ще дойдат представители на животозастрахователни компании и доброволни фондове, за да поговорим каква е връзката между продуктите, които днес консумираме, и здравето ни след 20 г.
И друго – по някакъв сигнал контролните органи намират нередности в търговската мрежа, изземват продуктите, но въпросният производител след два-три месеца отново пуска на пазара боклуци. Според мен трябва да се въведат драстични мерки, дори да бъдат затваряни предприятия. Ние очакваме да чуем и кога ще бъде създадена агенцията по храните, защото днес контролиращите функции са разхвърляни на различни органи. Така както за движението по пътищата отговаря само КАТ, по този начин трябва да има една структура, която да отговаря за храните.
Друга много важна тема, която бихме искали да обсъдим, е за българския традиционен начин на хранене, за производството на традиционни продукти, за това докъде може да ни доведе въвеждането на ГМО технологиите и дали не е по-добре България да инвестира в производство и на биохрани.

- Може би имате предвид факта, че биохраните стават мода в западноевропейските платежоспособни страни и ще има пазар на българските продукти?
- Не, не бива да говорим за мода, а за начин на живот и за запазване на всичко това, което сме създали като нация през всичките тези векове. Човек е това, което яде. Ако ядете боклуци, примерно млечният продукт, който струва 5 ст., превръщате тялото си в боклук. Наистина част от населението е с ниска платежоспособност. Аз водих разговори с наши италиански колеги. След Втората световна война Италия е била в трудно положение. Но там до ден- днешен търговските вериги за храни не са силни, защото италианците обичат да ядат вкусни и хубави неща. Не можем ли да го кажем същото нещо и ние?

- Кои са участниците във форума?
- Българските участници вероятно ще надхвърлят 300 – 350 човека, надяваме се и няколко десетки да са чуждите. Най-силен интерес проявиха нашите производители, както и големите чужди компании, които произвеждат на територията на страната. Странен и неприятен е фактът, че в големите чужди търговски вериги липсва откритост и те бягат от изключително важните теми, които искахме да разискваме с тях. Разбира се, че и без тяхно участие ще го направим. Ще разговаряме например за производството и продажбата на собствените марки. Очевидно е, че стоките, които са много евтини, не са достатъчно качествени. На всичките срещи, в които съм участвал, истините се казват, но само в тесен кръг. Когато предложим всичко това да се сподели откровено и открито в широк мащаб, в рамките на форума, тогава отговорът е отрицателен. А аз честно да ви кажа се наслушах на страхотии през тези два месеца и половина, докато подготвяме мероприятието. Меко казано е притеснително какво ядем, какво ни слагат в кремвиршите, луканката, сиренето. Но изискването за ниска цена е един от основните фактори това да се случва.

- Ще се обсъжда също финансирането на сектора и по-точно усвояването на европейския ресурс в този бранш. Какво мисли бизнесът за тези възможности?
- Това е по-традиционна тема, тя е била поставена и на други събития. Има няколко програми, по които българските производители могат да кандидатстват за финансиране. Затова сме поканили представители на МЗХ, на ДФ “Земеделие“, икономическото министерство, Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия. Очакваме да се включат банки и застрахователни компании. Трябва да се отчете, че голяма част от българската месо- и млекопреработвателна промишленост беше сложена на модерни релси благодарение на САПАРД и други европейски програми. Но, разбира се, има нужда от още много инвестиции. Ние сме поставили такава тема: какво ще бъде България – нетен вносител или нетен износител на храни през следващите години. Като страна имаме всички природни предпоставки и традиции да бъдем износител. Ако тези вложения бяха направени, за да се отговори на европейски критерии и българските преработватели да функционират, то оттук натам инвестициите трябва да се насочват, така че предприятията да имат дял както от пазара на ЕС, но и да възвръщат своите традиционни ниши. С МИЕТ чрез търговските ни представители в съседните ни държави, в страните от бившия Съветски съюз и от Близкия изток каним основни вносители на храни и напитки там. Надяваме се те да дойдат и да направят преки контакти с нашите производители.

- В началото казахте, че хранителната индустрия е основата на туризма, който преживява трудни времена.
- По никакъв начин днес чрез храната не се създава добър имидж на България като интересна и приятна туристическа дестинация. Всъщност не сме гостоприемни, черпим гостите си с най-лошото, което не е характерно за българина. И защо е така? Някакво извратено печалбарство, от една страна, но от друга, е отново този натиск за цените, предизвикан пак от големите вериги. Когато дойде някой и поиска един ден ол инклузив да струва примерно 15 лв., естествено е да сервираш чаша вино за 30 ст. , за да се върже сметката.
Защо Италия, Испания, югът на Франция развиват друг тип туризъм? Разбира се, че там и цените са други. Но първо за себе си трябва да решим – с боклуци ли ще се храним, или с качествени и по-скъпи продукти, за да живеем по-дълго. Тук и политиците трябва да кажат – ще има ли в България сериозна хранително- вкусова промишленост. Тогава вече ще можем да върнем старите си ниши, защото нито пазарът на бившия Съветски съюз, нито на Близкия изток са бедни. Като се замисли човек, всъщност ние сме бедният пазар. По-точно държим се или ни принуждават да се държим като бедни. Въпрос на самоуважение към държавата и към нас самите е да консумираме качествени храни. Грехота е да не използваме богатата си традиция в производството на вкусна храна. Неслучайно наш партньор във форума е Асоциацията на главните готвачи.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.