- Г-н Шиляшки, смятате ли, че дискусията за АЕЦ „Белене” бе ползотворна, и изобщо не е ли малко късно да се водят такива разговори сега?
- Дискусията по АЕЦ „Белене” винаги е необходима и добра. Тя дава различни гледни точки за строителството на този голям енергиен обект и затова имаше смисъл. Понеже правителството все още не е взело решение дали да строи атомната централа, тази дискусията мисля, че е подходяща и навременна.

- Не смятате ли, че сега трябва да се действа малко по-бързо по този проект, за който вече доста се изговори?
- На първо място е много важно да бъде разработена и подготвена за обсъждане енергийната стратегия на България. Защото стратегията заедно с електроенергийния баланс, направен на базата на минималните за обществото разходи, е най-важната част от гледна точка на генериращите мощности, на преноса и на разпределението на електроенергия. Така на базата на стратегията и този баланс се формира и необходимостта от нова ядрена мощност. Това са само част от причините, поради които с идването на това правителство на власт да не бъде така ясна необходимостта от изграждане на нова АЕЦ. Ако в енергийната стратегия още от 2004 г. този баланс бе направен и той бе част от енергийната стратегия, тогава ясно щеше да се види кои мощности ние извеждаме от експлоатация и ще имаме ли нужда от нови. Всичко това са елементи от една цялостна политика, която не беше добре определена през годините. Затова сега АЕЦ „Белене” остана като един висящ проект, а не като част от енергийната стратегия.

- Енергийният министър Трайчо Трайков заяви, че е възможно в тази стратегия да няма точно заявени обекти, които са важни за сектора. Вие как смятате?
- Когато енергийният баланс е част от стратегията и така се приема от Министерския съвет и Народното събрание, тогава всеки един инвеститор, който дойде у нас, ще знае за кои проекти компанията ще получи ясната подкрепа на държавата и кой проект е рентабилен.

- Възможно ли е АЕЦ „Белене“ да се конфронтира с евентуален строеж на два блока в АЕЦ „Козлодуй”?
- Не може да се противопоставят двата проекта, защото енергийният баланс и мощност се определят на базата на точни оценки. В този документ ще бъде определено какви ще бъдат разходите за производство на единица енергия от една нова мощност в АЕЦ „Козлодуй”. В баланса ще се запише и в кои години е редно да започне процедурата за подготвяне на строежа на нови реактори там.
До 2015 г. съгласно данните на НЕК имаме доста генериращи мощности, които трябва да бъдат спрени. Говоря за ТЕЦ „Брикел”, ТЕЦ-Бобов дол, ТЕЦ „Марица 3”-Димитровград и три блока на ТЕЦ- Варна. На тази база се определя дали ще е необходима нова мощност за покриване на вътрешното потребление и за възможности за износ на електроенергия. Тогава ще се прецени дали достигнатата фаза на АЕЦ „Белене” е по-напреднала от тази за строеж на два блока в Козлодуй и ще бъде ясно кой от двата проекта е по-ефективен и е добре да бъде завършен първи.

- При сегашните обстоятелства колко според вас би струвал токът от АЕЦ „Белене”? Търговци на ток вече изразиха съмнение, че токът от тази централа ще бъде неконкурентоспособен.
- Не може така да се говори. В една нова ядрена мощност трябва да бъде разчетена цената на основното оборудване. Трябва да се вземат предвид и допълнителните средства, които ще бъдат дадени за строеж на инфраструктурата на този блок. Важно е да се определи в себестойността на реактора цената за съхранение на радиоактивните отпадъци и тогава да се определят необходимите експлоатационни разходи за живота на реактора. Чак след това може да се прецени каква е себестойността на един мегаватчас електроенергия.
От това, което се представя в публичното пространство, засега говорим за 4 млрд. евро стойност на оборудването. Още около 1 млрд. евро ще отидат за индексация на цената, отделно трябва да се дават пари за инфраструктурата на обекта и за допълнително възникнали разходи в процеса на работа. Така например цената може да варира от 40 евро/мвтч до 60-70 евро/мвтч. Според мен цената на тока от АЕЦ „Белене” със сигурност ще бъде по-ниска от цената на тока от ТЕЦ-овете. Да не забравяме, че на термоцентралите тепърва ще се налагат изисквания за опазване на околната среда.
За инвеститора е важно да знае какъв е миксът от енергия в дадена страна – какви са базовите мощности, какъв процент от енергията идва от възобновяеми енергийни източници и други. Тези фактори влияят върху средната цена на тока. Затова е важно те да се знаят, за да не повлияят отрицателно на енергопотреблението в страната.

- Според вас добре ли бяха приватизирани електроразпределителните предприятия у нас?
- В документите за приватизация е трябвало да се запише компаниите в какво точно трябва да инвестират. Ако това бе факт, то сега ДКЕВР би могла да контролира процеса. И понеже инвестициите не бяха ясни, сега се вижда само как е растяла цената на тока през годините.
Все пак, ако се докаже, че инвестициите са направени, тогава можем да кажем, че ЕРП-тата са работили добре. Но сега е рано да се правят заключения.

- Нормално ли е според вас държавата да има такъв остатъчен дял в ЕРП-тата от 33%?
- Нашата идея тогава, когато започваше приватизацията, бе тези дружества да се стабилизират, като в тях се направят необходимите инвестиции. И след това – в периода 2006-2007 г., когато се очакваше да станем членове на ЕС, да бъдат обявени търговете за приватизацията на остатъчните пакети. Ако процесът бе извършен по този начин, много по-ясни и прозрачни щяха да са условията и задълженията на дружествата. Според мен се избърза с приватизацията на тези дружества.

- Доколко е редно и разумно в момента да се говори за прекратяване на договорите между държавата и тези дружества?
- Това е доста деликатен въпрос. Подобни изказвания са сигнал за несигурност към инвеститора. Не мога да дам точно определение на този въпрос, но е по-важно да се направят тези задълбочени проверки на ДКЕВР. А като се излезе със съответните факти, инвеститорите ще разберат, че България има ясни критерии и искания към компаниите, и те няма да могат да правят каквото си искат тук.

Интервюто взе Георги Велев