Георги Дичев е роден през 1973 година в София. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1997 г. до 1999 г. е работил като юрист в отдел "Приемна" към президента. След това е съдия-изпълнител при Софийския районен съд. През 2002 г. се учредява Съюзът на съдия-изпълнителите и става негов председател, а от ноември 2005 г., когато браншовата камара е създадена със закон, е избран за неин председател.

---

- Г-н Дичев, как се отрази икономическата криза върху изпълнителните дела, които кредиторите водят срещу длъжниците?
- Делата се увеличават доста бързо, през 2009 г. имаме 110 хиляди, а през 2008 г. - 70 хиляди. Статистиката показва, че през миналата година около 30% са делата, които водят банки, около 26% са в полза на търговци, около 16% - по молба на граждани. В същото време се наблюдава сериозно спадане на събираемостта, ако през 2008 г. събрахме 400 млн. лв., през следващата година – 365 млн. лв. И това е резултат от кризата, защото и бизнесът, и физическите лица изпитват сериозни затруднения. Но в последно време може да се каже, че преобладават делата на бизнеса, защото компаниите имат да събират много пари. Вижда се и как расте междуфирмената задлъжнялост.

- Какво правите, за да накарате длъжниците да погасяват задълженията си?
- Работим много повече от преди. Опитваме се да обясняваме какви са законовите възможности. Непрекъснато влизаме в ролята на медиатори, водим преговори с длъжниците, убеждаваме ги да сключват погасителни планове, да се съгласяват на разсрочвания. Често кредиторите склоняват да предоговорят задълженията, понякога дори да опростят част от тях. Тази комуникация е много важна и никога един коректен длъжник не е имал проблеми със съдебния изпълнител. По-скоро проблеми имат хората, които се опитват за пореден път да не платят, опитват се да лъжат, а тогава трудно се водят разговори с кредиторите и те не са склонни да правят компромиси. Изобщо доста трудно е за всички в тази ситуация. При нас възнаграждението е процент от събраните пари и когато те намаляват, и нашата част пада, а в същото време работата се увеличава.

- Тъй като имате поглед върху изпълнителните дела, можете да направите извод кои сектори от бизнеса са в най-тежко положение, нали?
- Строителството има най-сериозни проблеми. В затруднение са и всички сектори, свързани с него – производството на дограма, на бои, мебели. И в туризма има големи трудности, вече цели хотели се обявяват за продажба.

- По-лесни ли стават продажбите на запорирано имущество, когато стават чрез сайта на камарата?
- В сайта се качват обявените за продан имоти. През м.г. реално по този начин са извършени 2516 публични продажби на недвижими имоти. Година по-рано са продадени 1177, виждате, че е сериозно увеличението. При движимите вещи сравнението е още по-фрапиращо. 462 са били продажбите през 2008 г., а на следващата година – 1600. Това са автомобили, телевизори, машини, стоки в оборот, дрехи на търговци и т.н. В интерес на истината колегите имаха съмнения, че при тази криза ще има толкова сериозен ръст на продажбите. Числата ни изненадаха, но си го обясняваме с факта, че при публичната продан се започва от по-ниски нива, цената е 25% под пазарната, на втори търг тя пада с още 20%. А и регистърът на публичните продажби, стартиран миналата година, безспорно даде резултат. Хората вече знаят къде да получат информация.

- На какъв етап от процедурата се пристъпва към продажба на имуществото?
- Едно изпълнително производство задължително започва с покана към длъжника. С цел да се предотврати недобросъвестното поведение на някои длъжници, които биха си изтеглили парите от банки и биха разпродали имуществото си, законът позволява едновременно с поканата да се наложат запори на сметки и възбрана на имоти. Така че делото стартира по този начин. Ако няма резултат, се прави опис на движимо и недвижимо имущество. Ако и тогава няма плащане, се насрочва публична продан, която за недвижимите имоти трае един месец. По закон длъжникът може да спаси имота, ако плати дълга до последния ден на този един месец. Така че при съдебния изпълнител има период от няколко месеца, в които може да се погаси задължението.

- Ако физическо лице примерно не плаща банков кредит, след колко време има опасност да си загуби жилището?
- Физическите лица имат право да внесат 30% от сумата и да се задължат всеки месец да плащат по 10%. Тогава по силата на закона независимо от волята на кредитора или съдебния изпълнител се спира изпълнението. Това обаче не важи за ипотекирани имоти, за тях е необходимо съгласието на кредитора. Според видния теоретик на гражданския процес проф. Сталев „господар на производството е кредиторът”. От неговата воля зависи как ще са развие едно производство, дали ще е бързо или бавно, ще се разсрочи ли задължението, ще се постигне ли споразумение с длъжника. Това не са наши пари, а на кредитора и съветът ни към всеки длъжник е първо да разговаря с него. Ако се е стигнало до съдебно изпълнение, да се разговаря и със съдебния изпълнител и да се обмислят варианти, които са добри и за двете страни според моментната им възможност.

- Как се държат днес кредиторите? Склонни ли са на повече компромиси?
- Всеки иска максимално бързо да си получи парите. Но когато един съдебен изпълнител с документи убеди, че не е възможно да стане толкова бързо, кредиторът е склонен на споразумения. Има много случаи, в които се спират продажби, отлагат се, водят се преговори в нашите кантори и накрая се оформят споразумения. Така че има разбиране сред кредиторите и това особено важи за банките.

- А когато един длъжник, усещайки, че затъва, разпродаде всичко, което притежава, или го прехвърли на други лица, какво се случва тогава? Казано иначе, с изчезването на имуществото изчезва ли задължението?
- Понякога длъжникът предприема тези стъпки, преди да е запорирано имуществото, и формално си мисли, че законът не го лови. Но не е точно така, защото това са сделки с цел увреждане на кредитор и той може да ги развали пред съда. Предявява се един специален иск по Закона за задълженията и договорите и тези сделки може да се развалят, имуществото се връща обратно при длъжника и става обект на съдебно изпълнение. Не е много добро подобно поведение, защото само временно се отлагат плащанията. По принцип лошото на задълженията е, че даже нас, съдебните изпълнители, да ни няма, те си остават. Моят съвет дори към най-големите ми приятели, които са изпаднали в такава ситуация, е да търсят възможности за погасяване на дълговете, да разговарят с кредитора, а не да се крият.

- Преди време ми казахте, че може да откриете всеки длъжник. Това важи ли и днес?
- Ако е заминал на остров Аруба примерно, трудно ще го намерим. Тогава имах предвид, че чрез закона за достъп до данните на ЕСГРАОН издирваме длъжниците не само на адресите, които те са декларирали, а и чрез техните близки, съпруги, деца. Но нашите призовкари понякога се превръщат насила в детективи. Разбира се, има немалко хора, които знаем, че са в чужбина. Но че някой физически не е в страната, съвсем не означава, че всички дела срещу него спират. А имуществото му може да бъде продадено без значение, че не е в България.

- Колко са в момента частните съдебни изпълнители и имат ли те право да поемат и дела, които държавни институции водят, за да съберат задълженията си?
- Принципът на самата ни професия е, че държавата е делегирала на частни лица част от своите пълномощия и конкуренцията между частните съдебни изпълнители в цялата страна е регулирана. Затова има ограничение в бройката. Според закона на 30 000 души население се открива едно място за частен съдебен изпълнител. В момента в гилдията сме 162-ма, но има още около 80 свободни места. В същото време работят и 233 държавни съдебни изпълнители. Държавните вземания биват два вида. Публичните са данъци, такси, мита и ги събира НАП. По закон могат и на нас да ни ги възлагат, но това се случва рядко. При частните държавни вземания държавните органи са участвали в договори за изпълнения. Тези вземания се предоставят на държавни или частни съдебни изпълнители. Но в нашия закон изрично е казано, че държавата или нейните органи, които са установили едно публично задължение, могат да възложат неговото изпълнение на един или повече частни съдебни изпълнители.
Не бих искал да правя излишна реклама, но е известно, че една работа, организирана от частно лице, е доста по-ефективна, отколкото, когато държавата се занимава с нея. А и в цяла Европа опитът го показва. И тук причината не е единствено във възнаграждението ни, нещата опират до цялостната организация на работата. Мисля, че държавата би имала повече полза, ако възлага на частни съдебни изпълнители да събират вземанията й.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.