Гинка Чавдарова е завършила Киевския държавен университет, специалност икономическа кибернетика. Тя е доктор по икономика, с дисертация по ефективност на инвестициите и старши научен сътрудник по териториално планиране. Има следдипломни квалификации във Франция и САЩ. Автор на над 70 монографии по териториалното развитие. Изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България от самото му създаване. Омъжена, с три деца.

---

- Г-жо Чавдарова, кабинетът отдели 70 млн. лв., за да поеме ДДС на общинските проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Достатъчно ли ще са тези пари и мислите ли, че тази стъпка ще отпуши усвояването на европейските фондове?
- В сдружението от доста време настоявахме да бъде предприета тази стъпка и смятам, че решението е продължение на един добър подход, който се прилага и в други страни, за се осигурят нормално проектите в селските райони. Това, че републиканският бюджет поема ДДС, означава, че се свалят много от притесненията на малките населени места откъде ще вземат необходимите суми. Колкото до размера на ресурса, той е условен. На практика ще се използва толкова, колкото дейности през тази година са реално осъществени и фактурирани. По нашите разчети, отчитайки темповете на развитие на проектите по програмата за селските райони, тези 70 млн. лв. дори ще са предостатъчни.

- Кои от оперативните програми се очертават като най-любопитни за общините и къде са най-големи трудностите?
- 73 от общините имат възможност да кандидатстват с проекти по ПРСР, 86 са допустими като бенефициенти по ОП “Регионално развитие“, разбира се, силен интерес има към ОП „Околна среда“. Това са трите програми, в които общините имат голям шанс да получат подкрепа. Но всяка програма си има своите слабости и своите болки. Може би засега с не толкова фатални проблеми върви „Регионално развитие“, но пък там по някои мерки вече се изчерпа ресурсът за целия планов период. В същото време има добри проекти, които са класирани, но едва ли имат шанс да бъдат финансирани.

- В минали години проблем на местните власти беше недостатъчният административен капацитет. Има ли вече хора, които са в състояние да напишат добри проекти и те да се реализирани според правилата?
- Сега има достатъчно добри готови проекти, които чакат поредните класирания. Най-много са предложенията, които трябва да бъдат оценени по ПРСР. Имаме и доста проекти, които очакват покана за директни преговори и по програма „Околна среда“.

- Но е безспорен фактът, че като цяло усвояването на европейските фондове е бавно. Какво пречи на местните власти да участват по-активно в този процес?
- Не са напълно достатъчни кадрите, които следят да е качествено и добро управлението на проектите, т.е. да контролират реалното изпълнение на условията, защото те са достатъчно сложни. Проблем са и прекалено усложнените процедури и правила, не се спазват предварително обявените срокове и т.н. В момента активно се работи за подобрение на ПМС 121. На 20 април по време на срещата между всички управляващи органи в МС обсъждахме, че може да се опростят процедурите, да се дисциплинират и бенефициентите, и управляващите органи, за да се спазват сроковете. Но има и друго. Проектите вървят, за тази година вече достигаме критичната точка за нормално осигуряване на ресурса за съфинансиране. Но ако през следващата година не бъдат предприети някакви допълнителни мерки, ще имаме по-сериозни затруднения, защото тогава обемът за съфинансиране ще нарасне. Ще обясня: сега можем да изпълняваме, но дължим средствата за собствено участие в края на проекта. А по договор голяма част от нашите проекти приключват догодина, тогава няма накъде повече да се отлага и ще е необходим свеж ресурс. Основно ще се разчита на банкови кредити и на собствени приходи.

- Как се отрази кризата на собствените приходи и кои общини са най-засегнати?
- Всички са засегнати. През 2009 г. собствените приходи са с около 300 млн. лв. по-малко, отколкото през 2008 г. Имаме общини, в които постъпленията са паднали дори с 60–70%, и това са местата, където секторът на недвижимите имоти преживява голям срив. 17–18 са общините, които запазват равнището от предходната година и нямат драматичен спад на постъпленията Вече се вижда, че тенденцията и през тази година остава същата и вероятно собствените приходи на общините ще паднат с около 300 млн. лв. Всичко това води до сериозно ограничение на инвестиционния капацитет, което пък затруднява и усвояването на средствата по оперативните програми, защото особено по-големите инфраструктурни проекти изискват по-голям финансов ресурс.

- Как ще се връзват общинските бюджети и има ли опасност от фалити по места?
- Продължаваме да свиваме част от услугите, оптимизират се различни разходи – за училища, за други мрежи, търсят се резерви за преструктуриране, но те са изключително малко. Една от нашите задачи обаче е да не се допуснат фалити и своевременно да се предприемат мерки. Разбира се, има недоволство, че не се поддържа достатъчно инфраструктурата, че дупките по улиците си стоят и т.н. Но все пак няма общини, които да са финансово застрашени от фалит.

- Възможно ли е подобно на антикризисната програма на централната власт и местната да предприеме аналогични спешни стъпки? Например да се продават ударно някои от по-атрактивните имоти?
- Миналата година нашата организация разработи типове модели на антикризисни програми, които бяха разпространени за ползване от всички общини. Голяма част от тях изпълняват подобни планове и те смекчиха отчасти ефекта на кризата. Колкото до продажбата на имоти, трябва да знаете, че на местно ниво нещата са доста по-различни, отколкото на национално. През 2009 г. общините са извършили само 40% от продажбите, които бяха реализирали през 2008 г. Останали са не толкова атрактивни имоти и за тях няма купувачи, които да дадат нормална цена. Така че на подобна мярка не би могло да разчитат местните бюджети. Остава да се свиват разходите, да се подобрява събираемостта на приходите, да се стегне финансовият контрол. Ние не просто настояваме да има, но вече работим по проект за нов Закон за местните данъци и такси. Нашите планове са той да влезе за разглеждане в парламента до края на т.г. Така с излизането от кризата ще е факт новото законодателство. Общините трябва да имат собствена стабилна приходна база, която да не бъде така драматично изяждана в тежки времена.


Интервто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.