Югоизточна Европа страда от сериозен недостиг на електроенергия, който вече не може да се покрива от България. Липсата на добра енергийна инфраструктура, остарелите съоръжения и недостатъчното производство на ток предпоставят нуждата от големи инвестиции. Към Балканите, които са на кръстопътя между богатия на залежи Изток и големите европейски консуматори, винаги е съществувал сериозен интерес в областта на енергетиката. Поетото от България задължение да затвори трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” на 31 декември 2006 г. паникьоса региона заради евентуалния дефицит на ток, пред който се изправя. И проблеми наистина се появиха. Засегнати бяха предимно Албания и Македония, но отражение имаше и в останалите страни. От 40 евро /мгвт цените в региона стигнаха над 90 евро/ мгвт - и въпреки това има дефицит. Недостигът, от своя страна, развърза доста енергийни проекти – едни от тях с шанс да тръгнат бързо, други като атомните централи поне след 4-5 години. Втора атомна в България През 2007 г. съществено развитие около АЕЦ “Белене”нямаше. Липсата на конкретен план и възраженията в Европейската комисия, че за изпълнител е избрана руската “Атомстройекспорт”, създадоха притеснения. В началото на декември Еврокомисията реши, в съответствие с изискванията на Договора на Европейската общност за атомна енергия (Евратом), да даде положително мнение за плановете на българската НЕК. Брюксел каза „да“ на нова АЕЦ в Белене. Очаква се в изграждането й да бъдат вложени най-малко 4 милиарда евро, а строителството да започне догодина. Но още не е избран нито стратегически инвеститор на НЕК от шестимата кандидати, нито инвестиционна банка за изграждане на проекта. През януари – по време на визитата на руския президент Владимир Путин у нас, ще бъде подписан и основният договор с „Атомстройекспорт“. Македония се мъчи да компенсира с 60 ВЕЦ-а И на Скопие македонският ток не му стига. Стигна се до режим, който засегна големите компании. Спирането на износа на ток от България създаде още по-големи проблеми за съседите. В опит да компенсира недостига македонското министерство на икономиката обяви международен търг за отдаване на концесия на 60 терена за изграждане на малки ВЕЦ-ове. Те ще са с мощност до 5 мгвт и ще бъдат построени по реките Вардар, Струмица и Черни Дрим. В началото на 2007 г. Македония обяви и търг за продажбата на ТЕЦ “Неготино” с условие новият собственик да изгради мощности с капацитет от 300 мгвт. Въпреки участието на 14 компании в търга, работата се провали. Румъния ще строи нови реактори Румънската централа “Черна вода” удвои износа на електроенергия още в края на 2006 г. През август 2007 г. беше включен в паралел вторият й реактор, който е с мощност до 700 мгвт. Произведената от двата реактора електроенергия при работа с пълна мощност ще задоволява 17-18% от нуждите на Румъния. Обявен беше и търг за изграждане на трети и четвърти блок, интерес към който проявиха над 30 компании. Новите реактори се очаква да бъдат пуснати през 2014 г. и 2015 г. Проектът е за 2,2 млрд. евро. Румъния има планове за изграждане и на втора АЕЦ. Предстои Министерството на икономиката и финансите на Румъния да определи терен за изграждането й. Целта на Букурещ е да осигури енергийна независимост. При успешно оползотворяване на потенциала на възобновяемите енергийни източници страната ще има капацитет да произвежда 70-80% повече електричество от сега и до 2015 г. ще увеличи три пъти износа на ток. Турция също залага на мирния атом Въпреки обществените протести в Турция меджлисът прие закон за изграждане на атомна електроцентрала. Турция има намерение да изгради АЕЦ с мощност от 5 000 мгвт. Според плановете на турското правителство тя трябва да бъде изградена до 2012 г., въпреки че заложените в закона крайни срокове предвиждат възможност за забавяне на проекта. (По същото време се очаква да заработи и нашата АЕЦ „Белене“, предвижда оптимистичният сценарий.) Предвижда се произведената от АЕЦ електроенергия да задоволява около 5-6% от нуждите на страната. Търг за строежа й ще се проведе през февруари 2008 г. Правителството подписа с Иран договор за 1 млрд. долара, чиято цел е подновяване на съществуващите далекопроводи и изграждането на нов електропровод до ислямската република. И Албания харесва ядрения ток Над 90% от електроенергията в Албания се произвежда от ВЕЦ. Сушата обаче понижи значително нивото на водите в язовирите и реките, което се отрази и върху електропроизводството. След спиране на износа на ток от България страната изпадна в сериозна криза. Въведен беше тежък режим, при който някои райони оставаха без ток по 10-14 часа. Бизнесът понесе тежък удар, туризмът също беше засегнат.Албанското правителство съобщи, че приема оферти за изграждане на 15 водноелектрически централи, за да задоволи нарастващите нужди. В началото на декември италианската компания „Енел“ подписа с Тирана меморандум за изграждане в Албания на топлоелектрическа централа на въглища, с мощност 1 300 мгвт. В края на 2007 г. стана известно, че чуждестранни компании от Франция, САЩ и някои азиатски държави предлагат на албанското правителство да построят АЕЦ, което би решило енергийните проблеми и Албания дори ще може да изнася електричество. Правителството на Сали Бериша изяви подкрепа за проекта. Проект за изграждане на АЕЦ представиха американските компании Westinghouse и Cormozi Holding S.P.A. А американско-италианска компания обеща да построи фабрика за резервни части за атомна енергетика в албанското пристанище Дурас. Заради бъдещата АЕЦ на визита в Албания бе и италианският премиер Романо Проди, който пък лобираше за италиански инвеститор. Косово - с енергийни ресурси, но без ток Косово също има сериозни проблеми с електроснабдяването. Затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” вкара и анклава в енергийна криза - в областта беше въведен режим на тока. Потребителите бяха разпределени в групи и тези, които редовно плащат сметките си, стоят без ток най-малко време. В Косово има залежи на висококалорични лигнитни въглища със запаси от най-малко 16 години. Тези находища обаче не са разработени въпреки намеренията на правителството да намери частни инвеститори. По агенция „Фокус“ и чуждестранния печат