Лили Мирчева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Людмила Куюмджиева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

В традиционни досега сектори на българската икономика, работещи на ишлеме, фирмите обявяват фалити и разпродават имуществото си. По данни на Българската стопанска камара (БСК) шивашката, кожарската, обувната промишленост, включително и части от машиностроенето, са сред най-силно засегнатите от кризата и не е ясно дали ще се възстановят след нея.
Експерти са на мнение, че закриването на фирмите, които работят по поръчки с материали на клиенти, ще доведе до преструктуриране на износа. Според статистиката на НСИ над 20% от експорта на страната досега се е формирал от работа на ишлеме.
Припомняме, че само преди дни финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че износът бележи ръст за пети пореден месец и че повишаването му ще е факторът, който ще издърпа икономиката ни от кризата. Това означава, че занапред решаваща роля и тежест за експорта ще играят други отрасли от досегашните.
В същото време кризата активизира преструктуриране и в икономиката като цяло, отчита се ръст и в броя на фалитите. „Заради неразплащане между фирмите и държавата се наблюдава ускорен процес на обявяване на несъстоятелност сред фирмите. Броят на фалитите през 2009 г. се удвои спрямо предходната. Около 85% от компаниите имат просрочени с над 3 месеца вземания“, отчете за „Класа“ зам.-председателят на БСК Камен Колев. Той подчерта, че междуфирмената задлъжнялост се е превърнала в бариера за бизнеса, блокираща работата, водеща до намаляване на поръчките и влошаване на финансовата дисциплина.
Строителният бранш си остава най-силно засегнат от кризата и там отчитат, че през януари и февруари 2010 г. има 30% спад в сравнение с първите два месеца на миналата година. От камарата съобщиха, че от общо 5500 строителни фирми над 2500 са спрели работа през 2009 г.
Образуваните дела от частни съдебни изпълнители са с 57% повече през изминалата година спрямо 2008 г. Данните на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) сочат, че за 2009 г. у нас са били образувани 110 хил. Дела, или с 40 хил. повече от предходната. Заради кризата проблемите на хората и на бизнеса са доста сериозни и се отчита спад в събираемостта – за 2008 година тя е възлизала на 400 млн. лв., а за 2009 година е 365 млн. лв, категорични са от КЧСИ.
“Процентът на спад е доста сериозен. Виждаме го всеки ден – кризата е засегнала всички. В момента е много трудно и за хората, и за бизнеса”, коментира Георги Дичев, председател на камарата. Статистиката показва, че голям процент – 30%, от делата са на банки, над 20% са на бизнеса и около 16% са в полза на граждани. Можем да кажем, че преобладават делата на бизнеса, защото те имат да събират много пари, което се потвърждава и от сериозната междуфирмена задлъжнялост, коментира Дичев. Той обясни, че изненадваща тенденция през изминалата година е скокът с 2 пъти на продажбите на имоти чрез публична продан, като достигат 2516 спрямо 1177 през 2008 г. Според съдебните изпълнители това се дължи на факта, че цените при публичната продан са по-ниски: започва се с цена 25% по-ниска от пазарната, а на втори търг тя пада с още 20%.

---

България с най-голям спад на строителството в ЕС за година

---

България остава начело в ЕС с 30% намаление на строителната продукция за година, но за първи път от няколко поредни месеца не попада сред най-губещите страни, сочат прогнозни изчисления на Евростат. През февруари в сравнение с януари строителната продукция в еврозоната се понижава с 3,3% и с 2,9% в ЕС. Сред страните членки, за които има данни за февруари 2010 г., строителството намалява в седем, повишава се в пет и остава на същото ниво само в Чехия. Най-голям месечен спад е регистриран в Румъния (-13,8%), Словения (-9,2%) и Испания (-6%). За България намалението е 2,9%. Най-голям ръст има в Унгария (+6%), Португалия (+1,4%) и Германия (+1%). На годишна база строителството има спад в 12 страни членки и нараства само във Великобритания (+5%). Най-големите понижения са отчетени в България (-30%), Словения (-28,7%), Румъния (-26,9%) и Полша (-24,3%).