Георги Велев Държавата изглежда толкова загрижена за просперитета на частния бизнес в България, че се опитва да му отваря нови и нови ниши, за да го настани по-удобно. В този дух го дава Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която преди Коледа обяви как от Нова година в топлофикациите влизат нови бизнесмени - търговци на парно. Тези предприемачи ще могат да продават топло наред със самите топлофикационни дружества и с топлинните счетоводители, които също ще могат да го правят. Самите съоръжения и тръбопроводи си остават собственост на топлофикациите. А гражданите (уж) ще могат да избират кой да им прави доставките на топло. Скритата ниша: де юре – доставяш топло, де факто – събираш дългове На практика „търговците на парно“ получават концесия, на думи – средата става по-конкурентна. Както и при концесията се ползва държавна/общинска собственост за определен срок от време, за която концесионерът плаща определени такси, а останалото си е за него. Държавните диригенти на пазарната ни икономика обаче не отиват по-далеч в пазарното си мислене - не казват с колко ще се оскъпи услугата заради новия посредник, как потребителите ще избират между трима доставчици, които пазаруват стоката от един и същ монополист. Концесията в действителност се оказва събиране на сметки. Това е бизнесът, който се дава на новия посредник. От тази брънка във топловеригата се очаква да разтовари дружествата от несъбраните от години вземания. Малцината служители, които работят в юридическите им отдели, не са в състояние да се справят с хилядите длъжници и водените дела. Иначе начинът е съд, после влиза съдия-изпълнителят. А как ще го правят „търговците на парно“? Изглежда, имат си ноу-хау, което най-напред ще патентоват в София. Засега само в столицата към този бизнес има интереси. Столичната топлофикация има да си прибира над 200 милиона лева. А за доставчик на топло в столицата вече кандидатстват четири фирми. Така след концесията на „Софийска вода“ столичани догодина ще се сдобият и с концесионери на парното. Извън София са скептици В топлофикационните дружества в страната досега не са постъпвали искания от страна на бъдещи доставчици на топлоенергия, показа проверка на „Класа“. Всъщност те са си регламентирани по закон – вкараха ги с промените в закона за енергетиката и наредбата за топлоснабдяване от септември 2006 г. Там е записано, че топлофикациите могат да включат в работата си освен топлинните счетоводители, които са им подизпълнители, и доставчик на топлоенергия. Тези доставчици могат да бъдат и самите фирми за топлинно счетоводство, стига да го пожелаят. И както се прави в България, след желанията държавата спуска завеса. Защото органите й не са пожелали да изяснят критериите, по които топлофикациите ще избират доставчиците си, не е ясно ще бъдат ли оповестявани клаузите от договорите между тях, така както се обявяват общите условия за продажба на топлоенергия на абонатите в момента. Според зам.-изпълнителния директор на „Топлофикация“-Бургас Въльо Дучев „доставчикът на топлоенергия ще си остане едно хубаво пожелание“. Самите фирми няма да могат да издържат финансово и в крайна сметка ще се откажат от този бизнес, смята той. Дучев допълни, че преди 5 години тази идея е била развита с топлинните счетоводители – тогава те са продавали топлоенергията на гражданите. В договорите било записано, че топлинните счетоводители се задължават да събират парите на гражданите, а ако това не стане, от „Топлофикация“ ще им събират лихва. „В един момент лихвите станаха много големи и топлинните счетоводители просто се отказаха“, обясни Дучев. Според други експерти в бранша няма фирма, която да може да събере задълженията на гражданите. Това била и основната причина прибирането на парите да е оставено на самите топлофикации. Сметките се правят без абонатите Сега цените се договарят между топлинните счетоводители и топлофикациите, а не с гражданите, които реално плащат сметките, единодушни са шефове в дружества в страната. Този проблем в нормативната уредба според тях трябва да бъде разрешен. Според Дучев топлофикациите са силно зависими от топлинните счетоводители. „Ако ние откажем да платим на топлинния счетоводител сумите, той няма да направи дяловото разпределение за следващия месец и ние няма какво да правим“, аргументира се Дучев. Това е така заради друг парадокс - големите топлофикации в страната нямат уреди, с които да отчитат използваните количества топлоенергия. Счетоводителите имат различен софтуер, с който топлофикациите не могат да работят, допълни Дучев. Може някога, но не сега „Системата на посредниците трудно може да проработи в момента“, смята и изпълнителният директор на „Топлофикация“-Враца Ангел Ангелов. Според него в по-дългосрочен период идеята може да се окаже добра, но не и с тази нормативна база. В „Топлофикация“-Враца все още работят с упълномощени лица, които имат отстъпка от 5% за събраните суми. „Ако се появят доставчици на парно в другите градове, толкова трябва да бъде и тяхната отстъпка“, допълни Ангелов. Според него има вероятност въвеждането на доставчик да създаде повече конфликти между различните звена по веригата. И в топлофикациите в Пловдив и Правец също няма постъпили искания за доставчици на парно. Под тепетата парното бе купено от австрийската енергийна фирма ЕВН, която е собственик и на ЕРП-то. „За момента нямаме такива идея“, коментираха от дружеството. Термоцентралата в Правец е малка и няма нужда от допълнителни звена за посредници на топлинна енергия. Оттам допълниха, че информацията от топломерите се отчита от служители на топлофикацията, а след това данните се изпращат във фирма за дялово разпределение в София.