Никола Газдов е роден на 18.08.1981 г. Завършил е 31-во СУЧЕМ в София с профил немски език. Следва политология в „Лудвиг Максимилианс университет“-Мюнхен и международна политическа икономика в Бирмингам. Има магистърска степен по програмата „Източноевропейски изследвания”, ЛМУ-Мюнхен.
Занимава се с възобновяеми енергийни източници от 2007 г. От септември 2009 г. е председател на Българската фотоволтаична асоциация.

---

- Г-н Газдов, на 6-ия форум за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) се обявихте категорично против подготвения проектозакон за земеделските земи, който ограничава изграждането на ВЕИ мощности в плодородни ниви. Какви са вашите аргументи?
- Проектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи предвижда забрана за изграждане на ВЕИ върху земеделски земи от първа до четвърта категория. Това е абсолютно необосновано. Не се забранява строителството на ТЕЦ, АЕЦ, летища, молове или бензиностанции, а само на ВЕИ, тъй като били вредни. А те всъщност са полезни, тъй като допринасят за една по-добра околна среда и намаляват енергийната ни зависимост от вносни суровини. Земеделското министерство предлага една очевидно дискриминационна мярка, която противоречи на конституцията и на поне две евродирективи. Ако законът бъде приет, ще се нанесе огромен удар върху имиджа на България, а после ще трябва и да го отменяме. До началото на март 2011 г. в България трябва да бъде вкарана директива 2009/72/ЕО, която предвижда недискриминационно отношение към ВЕИ проектите.

- Унищожава ли се наистина земеделската земя от слънчевите и вятърните централи?
- Абсолютен мит е твърдението, че нивите се унищожават. Напротив, има достатъчно примери в Европа и САЩ, от които е видно, че възобновяемите източници не нанасят никакви щети. Във вятърните паркове край Каварна например земята продължава да се обработва, там растат пшеница и царевица. Основата на перките е на два метра под повърхността.
Що се отнася до фотоволтаиката, успоредно с панелите също се засаждат различни култури – например люцерна. Те предпазват почвата от нагряване. Ако земята се нагрее, пада производителността на соларните панели. Има централи, под които се насипва чакъл, но те са изключение. В България има само една такава. Чакълът след време обаче може да се махне, така че замята пак не се уврежда. Най-често в земята се набиват колове, върху които се поставят панелите, които след 25 г. просто се изваждат. За това време почвата не е третирана с пестициди и хумусният слой възстановява качествата си.

- Кога очаквате да влезе в сила подготвяният закон за възобновяемите енергийни източници?
- Малко е вероятно той да се приеме преди лятната ваканция на депутатите. Така че най-вероятно ще остане за есента – септември или октомври.

- Какви са основните пречки пред инвеститорите във ВЕИ в момента?
- Пречките пред инвеститорите, от една страна, са, че няма фиксирана тарифа и яснота относно присъединяването на ВЕИ мощностите към мрежата. Има твърде дълги срокове при процедурите – забавяния от различните институции, които в повечето случаи са необосновани. Често различни институции, които не отговарят пряко за енергийния сектор, решават уж да си подреждат къщичката, но правейки това, умишлено или не, вредят на ВЕИ бранша. В края на 2009 г. това стори МОСВ с предложението си за въвеждане на мораториум, а сега историята се повтаря, но в центъра на събитията е земеделското министерство с абсурдния си проектозакон.

- Как ще реагирате?
- БФА и осем други бизнес сдружения внесоха съвместно писмо в парламента и в две министерства – на земеделието и на икономиката. Искаме открито изслушване в парламентарните комисии по земеделие и по енергетика, където различните страни да представят позициите си. Смятаме, че имаме аргументи, които са достоверни и реални, за разлика от аргументите на земеделското министерство, които са лобистки и необосновани.

- Какво да очакваме по отношение на инвестициите в сектора?
- В България към момента има инсталирани под 10 мвт фотоволтаици. В страната общо всички мощности (не само от ВЕИ) са над 10 000 мвт. Заявките за соларни централи са за общо 4000 мвт. Само 5 – 10% от тези проекти имат реална възможност да се случат.
Очаквам тази година инсталираните фотоволтаични мощности да са между 10 и 50 мвт. Въпреки че се планират много по-големи инсталации, инвеститорите изчакват приемането на новия закон, тъй като сега в сектора цари хаос. Неяснотата води до финансови рискове, които утежняват ситуацията за бизнеса. Дори инвеститорът да разполага с необходимия собствен капитал, банките в момента са сдържани относно ВЕИ проекти. А те са сигурен индикатор дали в един сектор нещата са наред.

- Токът от соларни централи вече се изкупува с 3.6% по-евтино при инсталациите с мощност до 5 квт и с 3.5% по-малко при тези над 5 квт. Това ще забави ли вложенията?
- Това е негативен сигнал. Много инвеститори, които смятаха да строят през първата половина на годината, ще замразят проектите си. Други вече са започнали строителство, или са поръчали компонентите и няма как да спрат. Тези, които замразяват плановете си, биха останали в България само ако тарифата бъде фиксирана за 25 г. В противен случай малко банки биха се съгласили да финансират изграждането на фотоволтаични паркове в България, а и инвеститорите трябва да са доста хазартни натури, за да сторят това. Тук искам да направя едно уточнение - когато говоря за фиксирана тарифа, имам предвид следното - ако някой днес изгради соларен парк и го присъедини към мрежата, тарифата трябва да е гарантирана за срок от 25 г. Логично е догодина тарифата да падне за всички нови инсталации. Технологиите поевтиняват всяка година, но това очевидно не засяга тези, които купуват панелите на сегашните цени.

- Използваме ли достатъчно ефективно индустриалните зони и земи за развитието на ВЕИ?
- В момента не използваме пълноценно потенциала на ВЕИ върху каквито и да било площи. Покривите например са много подходящо място за инсталирането на фотоволтаици. Във всяка сграда се консумира ток, независимо дали е жилищна или индустриална. Голямото предимство тук е, че не са необходими допълнителни инвестиции за доизграждане на мрежата. У нас обаче има по-малко от 20 покривни соларни инсталации. Административните процедури са дълги и сложни. Може да чакате 60 седмици, за да ви разрешат да си сложите няколко панела на покрива. Защото тези няколко панела се третират като електроцентрала и са свързани със съответните разрешителни процедури. Тази ситуация е абсурдна. Още по-неприятно е, че енергоразпределителните дружества нерядко отказват да изкупуват цялата произведена електроенергия. А фотоволтаичната система е скъпа, не можете да я изградите само за ваша употреба. Като възпрепятстваме инсталирането на малки инсталации, ние не използваме пълноценно покривите на хотели, административни сгради, училища и заводи. А това е нещо крайно необходимо и върви ръка за ръка с политиката за подобряване на енергийната ефективност, която България трябва да следва. Освен това ще има достатъчно приходи, например за общините, които имат много енергийно неефективни сгради.

- Защо в Германия всеки собственик на къща иска да инсталира соларни панели върху покрива си?
- Там процедурите са много опростени. Ако някой иска да си сложи панели, трябва само да уведоми за намерението си. Намира фирма, която инсталира системата, тя отива до общината и до енергоразпределителното дружество и ги информира в кой ден на даден адрес ще бъде инсталирана малка соларна система. На съответната дата инсталацията е готова и операторът я присъединява. Пазарът в Германия бе развит изключително добре в течение на последните 7 – 8 г. Немският опит доказа, че използването на фотоволтаиката от всяко семейство може да се случи само при наличието на финансови стимули и след премахването на административните пречки. Така всички печелят. Най-важното е, че всеки би могъл да живее в хармония с природата и да произвежда екологично чиста енергия.


Интервюто взе Надежда Бочева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.