София-Виена-София Евгения Панчова Павлина Живкова Боклукът на Виена не мирише. Заводът за изгаряне на битови отпадъци се намира в центъра на австрийската столица и повече прилича на замък, отколкото на нещо, в което се преработват нечистотиите на бюргера. Около съоръженията има жилищни блокове, зад тях са виенският КАТ и Икономическият университет. Златните кули на "Шпителау" Заводът за изгаряне на отпадъци "Шпителау" отдавна е смятан за една от забележителностите на австрийската столица. Всяка година тази атракция е посещавана от около 5000 туристи и специалисти жадни за ноу-хау. Показваме технологията, която използваме, вече повече от 30 години, казва Херберт Хайндл, представител на ръководството на завода. Фасадата на съоръжението, което прилича на приказен замък, е оформена от художника Фриденсрайх Хундертвасер. Трите комина са във формата на телевизионни кули – с тази разлика, че най широката част от „шапките“ е решена в златно. Често хората си мислят, че по върховете на кулите има ресторанти, подобно на Берлинската кула. Истината е, че в лъскавите сфери са разположени уредите, които измерват чистотата на въздуха над комините, обяснява Херберт Хайндл. А в Австрия не правят компромиси с показателите за замърсяване. И най-малкото отклонение в тях е сериозно основание за спиране на съоръжението и търсене на причина за нарушаване на нормите. Заводът е построен през 1971 г., но и до днес е сред най-съвременните в Европа. Разбира се, благодарение на непрекъснатото обновяване на инсталациите. Според специалисти нововъведенията отдавна са надхвърлили първоначалната инвестиция. Изгарянето на боклука започва преди 36 г., но филтрите и катализаторите за пречистването на въздуха са монтирани през 1989 г. и са най-скъпата част от инсталацията. „Замъкът“ се обслужва само от 140 работници и специалисти. От повече няма нужда заради пълната автоматизация на процесите. Котелът, където се горят боклуците, заема едва една трета от пространството на завода. Върху другите двете трети се „разтягат“ пречистващите системи. Самото пречистване преминава през три етапа. На първия газовете, които излизат от горящия боклук, преминават през електрически филтри. Вторият етап е "измиване" на изпаренията с вода, а третият е пречистване на водата. Накрая от комините излиза само бяла пара, без мирис. Специалистите от завода обясняват, че при горенето на отпадъците се отделя почти същото количество енергия, както при кафявите въглища. Почти 70% от боклука изгаря при температура от 1100 градуса. След това остават шлака, от която се отделят металните частици, пепелта от електрическите филтри и утайките от филтрите за пречистване на въздуха. Шлаката се смесва с бетон и се депонира, а пепелта и утайките, които са силно токсични, се транспортират в Германия, където се закопават. „Замъкът“ поглъща около 780 т боклук на ден. Обработката на всеки тон струва по 60-70 евро. „Шатрата“ е на разделно хранене Единствената сепарираща инсталация в австрийската столица е в „Шатрата“ на МА 48. Инсталацията е разположена под гигантско шапито, изработено изцяло от дърво. „Палатката“ е с височина 72 м. Машини вкарват предварително сепарирания в кварталите боклук. Виенчани събират разделно отпадъците си в 5-8 различно оцветени контейнера. Правят това от 20 години и не им е омръзнало. За жителите на австрийската столица сортирането на боклука отдавна е станало фамилен навик. В шатрата сметта се проверява и разпределя по видове материали, а пластмасовите опаковки се групират и по цветове. Целта ни е да отделим максимално количество от боклука за рециклиране и да намалим обема на остатъчните отпадъци, които първо се изгарят и след това се депонират, обяснява Свен Шодербьок от управата на предприятието. След сепарацията сметта заминава към пунктове за вторични суровини или към някой от двата завода за преработка на отпадъци. Капацитетът на съоръженията обаче се оказва недостатъчен и затова част от боклуците се балират. Във Виена обаче знаят точно кога ще бъдат преработен и опакованият боклук – през 2009 г. Тогава ще е завършен новият завод. Депото „Раутенвег“ Сметището се намира на 8 км от центъра на Виена. Разположено е на площ от 600 дка, а билото му е високо 45 м. Депото може да работи до 2021 г. Срещу него не протестира нито един виенчанин. На депото се складират едрогабаритни отпадъци и шлаката, която остава след изгарянето на боклука. Тя се смесва с бетон и така едновременно се прави и саниране на бунището. Преди да се депонират строителните отпадъци, от тях се отделят песъчливите съставки и чакълът, които се разпръскват по улиците през зимата. В „подземията“ на сметището работи сложна система. Тя ограничава изхвърлянето на метан в атмосферата. Вкопани тръби отвеждат половината от емисиите му към малки електроцентрали. Двойни бетонни стени с вградени камери пък спират изтичането на замърсени подпочвени води. Потоците са на три нива – най-ниско са водите под самото сметище, след това е нивото на камерите и най-високо са тези около сметището. Така специалистите са гарантирали сигурността на течовете от сметището, които могат да бъдат само отвън навътре. Монополът на общината Всеки австриец „произвежда“ по 620-630 кг отпадъци на година. Община Виена е монополист във всички дейности, свързани със сметта. Единствено при събирането и извозването на боклука е направено изключение, но само за най-големите фирми. На тях е позволено да наемат частни фирми за извозване на отпадъците им. Всички останали се обслужват от общински фирми. Виенчани плащат такса смет, която се определя според броя на обитателите в жилището. Собствениците на къщи с градина плащат по-висок налог заради по-големия обем биологични отпадъци. 50 пункта в кварталите приемат едрогабаритни отпадъци. Там могат да се предават безплатно и до 1 куб.м ненужни вещи. Специални пунктове пък събират батерии за часовници, алкални батерии и акумулатори на автомобили. За разлика от България в Австрия отдавна знаят какво да правят и с опасните отпадъци.