- Г-жо Николова, от няколко години консултирате фирми, местни власти и неправителствени организации и разработвате проекти по европейски програми. Защо е толкова труден и бавен процесът по усвояването на еврофондовете у нас?
- Причините са свързани с различни фактори. От една страна, липсва административен капацитет. Този проблем не се крие, но трудно може да се разреши, защото знаете, че служителите не са особено високо платени. Мотивацията им е ниска, има голямо текучество, подготвените кадри минават към частния бизнес. Липсва и координация между различните институции, които се занимават с управление на европейски фондове. Като че ли настоящото правителство има подход този проблем да бъде разрешен. Трябва да се отчете също фактът, че за разлика от останалите страни - членки на ЕС, за България това е първи период, в който може да се възползва от средствата от структурните фондове, и е необходимо известно време, докато се натрупа опит.

- ОП „Конкурентоспособност“ е наричана програмата на бизнеса, а се оказва, че тя дава твърде символични резултати. Защо е така?
- Особено в условията на икономическа криза две са програмите, които представляват особен интерес за фирмите – ОП „Конкурентоспособност“ (ОПК) и ОП „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР). За съжаление не се търси синергия в мерките между двете програми, които да подкрепят бизнеса в тази трудна ситуация - от една страна, подпомагане на инвестиционните намерения на предприятията, за да намалят производствените си разходи и обновят технологиите си, а от друга - да се подкрепят фирмите в инвестициите им за развитие на човешките ресурси и запазване на заетостта. В момента дори няма открита грантова схема по ОПРЧР, която да е насочена към бизнеса и да отговаря на реалните му потребности.
При ОП „Конкурентоспособност“ има сериозна разлика между договорените и изплатените средства. А това е единствената програма, която директно подкрепя инвестициите в индустрията. За съжаление процесът на усвояване на средствата върви изключително бавно. Практиката показва, че между подаването на проект за финансиране и реалния момент, в който предприятието може да направи инвестицията, изминава повече от година. Когато договорите стигнат до подписване, често потребностите на фирмите са се променили, има по-ново технологично оборудване, цените му и дори потребностите на предприятието са различни. Компаниите са затруднени и от тежките процедури по управление. Например по няколко пъти администрацията връща документация заради дребни пропуски, понякога правописни грешки в отчетите. И в крайна сметка сериозно се забавят плащанията – както междинните, така и финалните.

- Появи се информация, че се правят сериозни промени в нормативната уредба. Те ще ускорят ли процеса?
- През миналата година икономическото министерство сформира работни групи, в които участваха представители на работодателски и браншови организации и на консултантския бранш. От февруари т.г. голяма част от нашите препоръки вече станаха реалност, което ни кара да бъдем повече оптимисти. Вече качествени проекти няма да се отхвърлят поради чисто формални пропуски. Проектните предложения ще се проверяват на първо ниво в момента на подаването им, за да могат навреме да бъдат отстранявани евентуални пропуски в документацията. Това преди не се правеше и най-голяма част от проектите отпадаха поради административни пропуски, без изобщо да бъдат оценявани по същество. В момента се търси мнението на обществеността и на експертите от всички заинтересовани страни за внасяне на промени в ПМС 55 – нормативният документ, който определя процедурата, по която фирмите с одобрени проекти трябва да избират доставчици на оборудването. В момента процедурата е тежка и на практика копира Закона за обществените поръчки, който е сложен за фирмите. Обмислят се варианти да се облекчи бизнесът при изпълнение на проектите си. Внасят се промени и в ПМС 121, което регламентира управлението на еврофондовете в страната, и в ПМС 263, което определя допустимостта на разходите по ОП „Конкурентоспособност“. Редно е да изчакаме и да видим какъв ще е ефектът от всички тези инициативи на практика. Реалността обаче показва, че до момента от обявените в годишната програма на оперативната програма грантови схеми само една е стартирала. Най-интересните за бизнеса – за финансиране на технологична модернизация, не бяха обявени в срок.

- Забелязвате ли промяна в интересите на фирмите, към кои сфери вече се насочват те, когато искат да кандидатстват за европейско финансиране?
- През последните години на бурно икономическо развитие и засилено потребителско търсене бизнесът се насочваше с голям ентусиазъм към инвестиции за купуване на оборудване за развитие на производствените си мощности и диверсификация на производството. Сега фирмите подхождат по-резервирано и обмислено и се насочват по-скоро към инвестиции за оптимизиране на производството и намаляване на разходите. Предстои обявяване на две грантови схеми - за въвеждане на ВЕИ за целите на предприятието и за мерки за енергийна ефективност. Още от самото начало на програмата към тези мерки има висок интерес, а отварянето им за прием на проекти се отлага от 2008 г. В момента интересът към тях е висок, тъй като ефектът на подобна инвестиция ще намали производствените разходи. Инвестиции, свързани с околна среда, също са търсени от бизнеса. За съжаление и по ОП „Конкурентоспособност“, и по ОП „Околна среда“ не са предвидени средства за финансиране на пречиствателни съоръжения за производствени предприятия.
Интерес за компаниите представляват и грантовите схеми, които финансират въвеждане на иновативни продукти в производството. Бизнесът има проблеми да се възползва от тях, защото се изисква защитен собствен патент или полезен модел за нововъведения продукт. Средствата за създаването на такъв продукт обаче са сериозни, а възможностите на компаниите да инвестират в развойна дейност са ограничени.

- Как компаниите успяват да осигурят ресурс за самофинансиране?
- Глобалната икономическа криза оказа допълнително негативно влияние върху изпълнението на ОП „Конкурентоспособност”, намалявайки драстично възможностите на бенефициентите за съфинансиране на проектите. Намаленото търсене в глобален план е влошило краткосрочните и средносрочните перспективи пред фирмите, а достъпът до заемен ресурс е станал по-труден и скъп. Необходими са механизми за облекчаване на финансирането на малките и средните предприятия. Например да се намали делът на собственото участие, да се увеличи размерът на авансовите плащания, както и стриктно да се спазват сроковете за междинни и финални плащания.
С интерес се очаква и грантовата схема за финансиране на консултантска помощ за предприятия в затруднение. Схемата ще финансира жизненоважни за подобни фирми услуги за анализ и преструктуриране на дейността, финансов мениджмънт и контролинг, анализи на ликвидността, рентабилността, на вземанията и задълженията, както и изготвяне на погасителни планове с доставчици и клиенти.
В момента бизнесът е силно заинтересован от възможностите да се възползва от финансовите инструменти по програма JEREMIE като част от ОП „Конкурентоспособност”. Програмата е изключително закъсняла, но ако се стартира адекватно, ще е много полезна. Очаква се да бъдат създадени гаранционни фондове, фондове за рисков капитал и фондове за микрофинансиране. Дяловото финансиране е силно развито по света, но в България е ограничено заради рисковия профил на страната и сравнително малките като размер бизнеси. Чрез JEREMIE ще се насърчи работата на фондовете, насочени към стартиращите фирми и по-малки перспективни компании. Фондовете, които ще управляват парите по JEREMIE, ще станат съдружници на фирмата и ще й осигурят свеж капитал, върху който не трябва да се плаща лихва, не е нужно обезпечение и няма срок за връщане. За фирмите, които няма с какво да обезпечат заемите си, ще се осигурят гаранции пред банките.

Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.