- Г-н Сталев, България и Китай ще си сътрудничат за насърчаване на инвестициите, стана ясно от проектомеморандум, одобрен от правителството. В кои сектори реално имаме шанс да привлечем китайски компании?
- Много важно за България е да бъде по-добре опозната от азиатските инвеститори и особено от Китай. Все още изоставаме в това отношение от другите източноевропейски държави. Япония например има добро, макар и недостатъчно, инвестиционно присъствие у нас. То възлиза на около 400-500 млн. евро. Отсъства обаче другият тигър от Изтока – Корея, която пък е навлязла сериозно в нашите съседи – в Турция, Румъния, в Словакия. Отсъства и Китай. Предимство за нас са добрите политически отношения между двете страни. Дори миналата година на посещение у нас беше вицепрезидентът на Китай. Той доведе и голяма бизнес делегация. Тогава Българската агенция за инвестиции предложи да се сключи индиректна спогодба с китайската агенция за размяна на информация, организиране на форуми и подкрепа на инвеститорите. Решението на правителството е продължение на тази среща.

- С какво обаче можем да привлечем повече инвеститори не само от Китай?
- Китай привлича международните компании благодарение на стройната административна йерархия, добре разработените индустриални зони и работната ръка с висока производителност. Същите фактори са определящи и за България. Ние имаме предимството да сме членове на НАТО и ЕС, което създава стабилност. Други положителни фактори са либералната правна рамка, бързата регистрация на фирмите (вече и по електронен път), най-ниското данъчно облагане в Европа. Освен това работната ръка е адаптивна. Положително за имиджа на страната се отрази ясната позиция на управляващите, че ще се придържат към постоянен курс на еврото и стабилната данъчна политика. Все още в сферата на бюрокрацията има какво да се желае.
На първо място трябва да се увеличи бързината на обслужване от страна на администрацията. В този смисъл подкрепям идеята за навлизане на принципа на мълчаливото съгласие в сферата на административните разрешителни. Това ще задължи бюрократичната машина да отговаря много по-бързо, а не както е досега - мълчанието да се счита за отказ.
Важно е също така да има синхрон между местна и централна власт. Все по-често получавам сигнали от инвеститори, които се оплакват от различното третиране в различните местни органи на властта. Например правото им да определят местните си данъци и такси често води до злоупотреби – до прекалено високи такси и налози, които притискат компаниите. Те се оплакват например от таксата смет, която не отговаря на реалното количество отпадъци, които са произвели, а свързана само със стойността на имота, което е грешен подход. Така че трябва да сме много внимателни да не допускаме крайности в автономията на местната власт и съответно тя да не създава негативна инвестиционна среда.

- Споменахте стабилната данъчна рамка, но само преди няколко седмици на дневен ред бе идеята за вдигане на ДДС с 2 пр.п. Премиерът Бойко Борисов също не отрече подобен вариант...
- ДДС е един от основните данъци, който пълни бюджета. В много държави като Турция се ползват диференцираните ставки – за хранителни стоки, медицински стоки и т.н., така че няма само един верен вариант. Все пак това е въпрос на финансова политика, където не мога да давам съвети. Но ДДС е налог, който се поема от крайния потребител. От гледна точка на инвеститорите е важно да има стабилност на общата данъчна среда и на местните данъци и такси.

- Смятате ли, че са необходими законодателни промени за подобряване на инвестиционния имидж на страната?
- Една от основните ми препоръки е да има прозрачност на местните данъци и такси. Другото предложение е да се обмисли по-гъвкава форма за работа с данъчната администрация – например за компании, които се ползват от спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, спогодби за защита на инвестициите, данъчните да взимат по-бързо решения, да са по-гъвкави.
Двата големи недостатъка на страната са – инфраструктурата и ниската производителност на труда. Ако искаме модерно инвестиране, е необходимо радикално модернизиране в инфраструктурата. Трябва да се диверсифицират инвестициите, а това няма как да стане, ако всички усилия се хвърлят само в големите градове. Необходимо е и модернизирането на образованието. Тук е важен диалогът между браншовите организации, работодателите и образователните институции. Кардинален е проблемът и с “изнасянето на мозъци”. В период на криза много от търговските ни партньори либерализираха трудовия си пазар именно за да запазят качествените служители и конкуренцията във вътрешния пазар.

- Преди няколко седмици тристранният съвет одобри 60 антикризисни мерки в подкрепа на бизнеса и хората. Но много малко от тях целят прякото стимулиране на чужди инвестиции. Защо?
- Общата инвестиционна рамка у нас е добра. А всички мерки, които са за стабилизиране на макроикономическите фактори, са в косвена подкрепа и на инвеститорите. Кредитният рейтинг на страната, който се базира именно на фактори като бюджетен дефицит, инфлация, също се взима предвид при инвестиционни решения. Това, което държавата трябва да направи, е засилването на маркетинга. Преди време окончателно беше одобрен проектът на БАИ по оперативната програма „Конкурентоспособност“, който цели популяризирането на България като привлекателна дестинация за чуждите инвеститори. Тя ще стартира до няколко седмици. Включва изработване на анализи за икономиката и пълна гама от рекламни дейности, които да направят България видима за важните търговски партньори.

- На кои сектори ще акцентирате?
- Приоритетните сектори са производството, информационните технологии, медицината и образованието, възобновяемите енергийни източници и т.н. Важни за нас са и услугите и информационните технологии. Наскоро се почувства значително повишаване на интереса на софтуер компаниите. Услугите като цяло ще са по-големият сектор в нашата икономика, но производството остава котвата, на която се гради тя.

- Статистиката показва продължаващ срив на инвестициите. Докога ще продължи този процес?
- Един от проблемите, който все още ограничава инвестициите, са възможностите за кредитиране. Банките са предпазливи, не се използва достатъчно ресурсът на Българската банка за развитие (ББР). От друга страна – в основните ни търговски партньори – от Западна Европа и Северна Америка (първите 10 инвеститора у нас), възстановяването на икономиката не е на достатъчно ниво, за да се прелеят капитали и в чужбина. Така че продължаваме да се движим с известно закъснение спрямо кризата и съответно спрямо възстановяването. Все пак оставам удовлетворен от миналогодишните резултати – успяхме да привлечем 3,5 млрд. евро. За тази година няма как да направим прогноза, тъй като имаме данни само за януари – около 55 млн. От гледна точка на проектите, които пристигат в БАИ, има известно раздвижване.

- Кои страни изтеглиха вече инвестициите си и от кои сектори?
- Най-големият отлив беше от сектора на недвижими имоти. И въпреки това той е на второ място по обем привлечени средства и изпреварва производството.

- Как се отрази на имиджа на България дълговата криза в Гърция?
- Всички проблеми в съседни държави се отразяват. Но от друга страна, станахме свидетели на ръст в покупателното търсене от Гърция към България. Чух слухове и за оживление на гръцки инвестиции у нас. Освен това гръцкият бизнес като цяло запазва доброто си състояние.

Интервюто взе Диана Йосифова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.