Всеки ден България гордо обявява поредния чуждестранен инвестиционен проект. Обичайно той се отнася до нов мол, голф игрище или жилищен комплекс. Така започва анализ на агенция Ройтерс за състоянието на българската икономика, публикуван вчера. Бумът в пазара на имотите създаде нови работни места и правителството успя да постигне икономическия ръст до 6% тази година. Но инвестирането само в строителство не може да донесе дългосрочен просперитет на най-бедната страна в Европейския съюз, продължава анализът. Според анализатори проблемите на България се дължат на недостатъчно инвестиции в инфраструктурата и производството, голям дял на сивата икономика, западащото образование, растящите потребителски дългове, пълзящата нагоре инфлация и надуващ се дефицит по текущата сметка във времена на глобални кредитни проблеми. Те предупреждават, че за балканската страна предстоят трудни времена, ако бързо не се заеме със задаващите се икономически рискове. Инвестициите са в имоти, не в производство "Виждаме строежа на молове и инвестициите в имоти, но не и в сектори за производство на стоки, което би могло да увеличи потенциала на страната в бъдеще. Това определено е проблем", казва Ивайло Веселинов, старши икономист в "Дрезднер Клайнворт". Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) също заяви, че инвестиционните тенденции са притеснителни и че в средносрочен план България вероятно ще изпита отрицателни последици. "Би трябвало да има повече усилия за справяне с такива въпроси като човешкия капитал, образованието и изтичането на сиво вещество", казва икономистът от банката Фабрицио Коричели. От общо 4,36 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции през тази година почти 3,2 млрд. са отишли в имоти и строителство, финансови услуги и търговия. Производството е получило едва 804 млн. евро. Производителността расте бавно Неотдавна Световната банка предупреди, че България никога няма да достигне равнищата на доходи в ЕС, ако производителността на труда й продължи да нараства само с 2% годишно. Делът на услугите - банково дело, търговия и особено имотите, днес съставлява над половината от годишното производство в икономиката, докато този на промишлеността остава непроменен около 30%, а земеделието се е сринало три пъти. При положение че глобалните условия за кредитиране се влошават, анализаторите очакват темповете на растеж на цените на имотите в посткомунистическа Европа - средно 20% годишно, да се забавят и инвестициите там да станат по-умерени. Кредитната криза няма да ни подмине Намаляването на притока на капитали отвън ще ощети България, която разчита изцяло на преките чуждестранни инвестиции за попълване на дупката в текущата сметка, достигнала над 20% от БВП тази година заради растящия внос. "Кредитната криза няма да свърши утре... С течение на годините ще има негативни последици за България", казва Даниел Грос от базирания в Брюксел Център за проучвания на европейската политика. Друг проблем е растящата инфлация, достигнала годишно 12,6% през ноември. Анализаторите казват пред Ройтерс, че без известно забавяне на експлозивното потребителско кредитиране и търсене българската икономика е сериозно застрашена от прегряване. Българите леко се съгласяват да се натоварят с дълг, само и само да имат модерни телевизори, нови коли и къщи след десетилетия на комунистически дефицит, продължава Ройтерс. Преизчислените през инфлацията лихви на кредитите излизат около нулата или дори отрицателни, което води до опашки за още кредити пред банковите гишета. Равносметката е лоша, властта може и да поддаде Кредитите са се увеличили с 60% към октомври, а депозитите са нараснали с 30%. Макар да е невероятна една финансова криза като тази от 1996-97 г., ликвидирала 1/3 от българските банки, страната ще понесе удар, ако западните финансови институции, които контролират по-голяма част от местния банков сектор, затегнат кредитирането на своите поделения, казват анализаторите. Ръководеното от социалисти правителство на няколко пъти потвърждава, че ще води строга фискална политика и ще поддържа бюджетен излишък от над 3% от БВП за 2008 г., за да контрира външните рискове. Но анализаторите казват, че трябва първо да видим дали управляващата коалиция, чиято популярност се топи, няма да се поддаде на натиска за по-високи заплати.